Османистика – две нови исторически иследвания

В края на 2020 и началото на 2021 г. под знака на издателска къща „Гутенберг“ излязоха две нови исторически изследвания в полето на османистиката. И двете изследвания засягат непознати или малко изследвани теми от българската история през периода на османска власт.

„Османският елит…“ от д-р Паулина Андонова

Д-р Паулина Андонова е завършила История в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя е защитила своята дисертация „Аскери чифлиците в българското пространство. Софийската каза XVI – началото на XIX век.“ през 2013 година. Работила е в отдел „Ориенталски сбирки“ към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, автор е на няколко студии и статии посветени на вакъфа на Софу Мехмед паша и на аграрните отношения в българските зеими. Научните ѝ интереси са в областта на градската и аграрна икономика, социално-икономическите отношения, културните взаимодействия и миграциите на Балканите между XV и първата половина на XIX в.

Със своята многофункционалност комплексът на Софу Мехмед паша заслужава детайлно проучване, което разкрива както благотворителната дейност на османския елит по Българските земи, така и промените, кито настъпват в София през XVI в. Споменът за комплекса на пашата от XVI в. се пази  чрез историята на днешната църква „Св. Седмочисленици“. Темата за преустройството на Черната джамия в споменатата църква в началото на XX в. е спомената в някои публикации, но към момента липсват изследвания върху комплекса и вакъфа в периода на тяхното съществуане. В настоящата монография „Османският елит…“ авторката се фокусира върху социалната роля на вакъфа в обществения живот на мюслманската общност, както и връзката на фондацията с аграрните отношения и градската икономика.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

„Централните Балкани и османците“ от д-р Милена Петкова

Д-р Милена Петкова завършва специалност История  в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и понастоящем е главен асистент в катедра „История на България“ на Историческия факултет. Научните ѝ интереси са в областта на историческата демография и стопанската история във вековете на османска власт.

Досега в историографията не е осъществено цялостно проучване на демографския статус на населението и развитието на аграрната икономика в региона на Тракия през XVI век. Новите достъпни извори – османските данъчни регистри, позволяват за пръв път да се пристъпи към изследване на този регион през първите столетия на османска власт. Настоящото изследване „Централните Балкани и османците“ се концентрира върху въпросите, свързани с параметрите на поселищната мрежа в корелация с броя на регистрираните платци и тяхната етно-религиозна принадлежност и разположението им в различните екологични пояси на Източния дял на Тракийската низина през XVI век.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.