Виртуално представяне на „Софийската община по време на войните за национално обединение“

Издателска къща „Гутенберг“ ви кани на онлайн представянето на новата книга на Александър Мирков „Софийската община по време на войните за национално обединение“.

Денят на онлайн събитието е петък (29.10), мястото е Zoom, достъпът е свободен за всички, които имат желание да се включат, а разговорът ще започне от 17 часа.

Разговорът ще водят Анатолий Кънев (модератор) и Александър Мирков (автор на книгата).

На събитието ще се запознаете по-отблизо с темата на книгата – дейността на Софийската община около периода 1912-1918 г. и ще имате възможност да отправите въпроси към автора по конкретни теми касаещи София и България в тези тежки години на изпитания.

Прилагаме линк за достъп към онлайн стаята, където ще можете да се присъедините в петък (29.10) от 17 часа:

https://us02web.zoom.us/j/82115061028? pwd=bmEwR2ViWXpQazZxbTlnaFNxbmpGdz09

Meeting ID: 821 1506 1028

Passcode: 972914

Ако имате въпроси във връзка със събитието можете да ни ги зададете на

Изданието „Софийската община по време на войните за национално обединение (1912 – 1918). Години на изпитания, надежди и покруса“ е финансирано по Направление 4: „Литература“ на Столична програма „Култура“ – 2021 г. и излиза с подкрепата на Столична община, договор СОА21-ДГ56-155/02.03.2021 г.

Нови исторически издания от издателство „Гутенберг“ през м. март 2021 г.

В този пост ще научите малко повече за новите издания от жанр история, които излязоха под знака на издателство „Гутенберг“ през м. март. – новата монография на Александър Мирков „Софийската община по време на войните за национално обединение“, разкриваща политическия живот в столицата през 20-те години на XX в., изследването Мелник на проф. Виолета Нешева и историографическото изследване за едноименния професор от Любомила Соленкова „Христо Гандев“.

„Софийската община по време на войните за национално обединение (1912-1918)“

Действията на столичната управа през годините на войните 1912-1918 са трудни за научна интерпретация. Информацията е оскъдна, събитията се повтарят, липсва разнообразие от проблеми. Но заедно с това лидерите на Столичната община са ни оставили значими свидетелства, които се използват като извори. Макар и неосвободени от субективизъм, те пресъздават атмосферата в столичния град през този изпълнен с изпитания отрязък от време. Тяхното използване в оригинален вариант внушава чувството за по-голяма историческа автентичност и със своя конкретен исторически пълнеж ни прави съпричастни към тогавашното кметско управление на София. Това е един от основните мотиви за написването на книгата.

Изборът на хронологическите рамки също има своята логика. Той не е произволен и субективен елемент на авторовото предпочитание. Това особено личи в крайната граница. Краят на Първата световна война изправя българското общество и конкретно софиянци пред нови изпитания и търсене на изход от сериозни сътресения.

Повече за характеристиките на изданието можете да видите тук.


„Мелник. Манастир „Св. Богородица Пантанаса“

Манастирът „Св. Богородица Пантанаса“/„Всецарица“, „Всевладичица“, предмет на изследване в настоящата монография, е сред емблематичните християнски Свети места на Мелник. Архитектурните му останки се намират в източния край на землището на днешния град, на около 500 м от последната му къща (Литова къща – хотел), непосредствено зад изоставения градски стадион, строен в края на ­70-те/началото на 80-те години на ХХ в. Те заемат малка височина между две дерета, по едното от които – Баданишкото (от „Айя Баданца“, местна транскрипция на гръцкото название на тази обител „Παναγία Παντάνασσα“), минава стар обходен път от града за с. Рожен. Другото дере е напречна връзка на този път с досега ползваното Роженско дере северно от него, водещо директно към Роженския манастир.

Функционирал е в продължение на почти 7 столетия, докъм края на XIX в., когато е разрушен, а двете му църкви, според описания на учени, са били запазени в цялостен обем и в първите две десетилетия на XX в. За съжаление, подобно на много други културни ценности в този прелестен град, той е достигнал до наши дни в много оскъдни руини.

Повече за характеристиките на настоящото издание можете да прочетете тук.


„Христо Гандев. Житейски път и научно наследство.“

Историографските проучвания в българската историческа наука не са особено много и това придава допълнителна стойност на труда. В него е представен жизненият и научнотворчески портрет на един от най-изтъкнатите български историци – проф. Христо Гандев, който е възлова фигура с дълъг творчески път и силно влияние върху няколко поколения учени у нас, получил европейско признание и уважение. Професорът работи в различни области – обща и българска история, етнография, изворознание и историография и за различни исторически епохи. Той е сред учените, които въвеждат и утвърждават преподаването на обща история, изворознание и историография на студентите. Богата е неговата научно-организационна дейност за преустройството на преподаването по история в Софийския университет след Втората световна война и за реорганизирането на Етнографския институт с музей към БАН.

В труда е отделено повече внимание на страни от живота на професора, които са или неизвестни, или относително слабо проучени, между които е специализацията му в Прага и неговите първи научни и научнопопулярни прояви, запознаването му с културата на Западна и Средна Европа, с нови методи на изследване и историографски школи. Л. Соленкова е консултирала множество изследвания на немски, чешки, руски и др. автори, за да разкрие влиянието на чуждата историография върху идеите на Хр. Гандев. Тя открива оригинала на дисертационния труд на младия учен, съхраняван в Карловия университет в Прага, и го подлага на сериозен анализ.

Повече информация за характеристиките на изданието ще откриете тук.