Новите книги в началото на февруари

Три нови издания се появиха на книжния пазар в началото на февруари под знака на ИК „Гутенберг“, покриващи три различни жанра – историческо изследване, художествен роман (магически рализъм) и дебютна стихосбирка.

„Власт и идеология в ранната новоасирийска империя (934-745 г. пр. Хр.)“

Настоящото проучване разглежда царската власт и идеология в Ранната новоасирийска империя (934-745 г. пр. Хр.). С оглед състоянието на изследванията към деншна дата, разработването на това изследване по темата е наложително и би било приносно за изследванията върху Древния Близък Изток и старата история като цяло.

Понятието „власт“ съдържа много значения , но в настоящия текст се има предвид самото управление, реализирано под скиптъра и короната на новоасирийските царе от дефинираната епоха. За по-доброто осмисляне на динамиката в отношенията са предоставени някои длъжности и институции, които също разполагат с власт. Говеорейки за „идеология“ тук, разбира се, се визира асирийската царска идеология – ясно документирана в разнородни извори с идеите, убежденията и посланията, които тя носи.

„Сага/фуга на Х. Б.“

Отговорът, който Испания дава на „Сто години самота“ вече се появи на български език. Пропитият с ирония роман „Сага/фуга на Х. Б.“ на бележития испански писател Гонсало Торенте Балестер е най-яркият шедьовър на магическия реализъм в Испания. Авторът и романът са наградени с редица отличия, сред които Наградата на Бареслона и Наградата на испанската критика, Националната награда за литература на Испания и Наградата Сервантес, най-високото отличие за испаноезичната литература.

Подгответе се за един многопластов роман с няколко сюжетни линии, които постянно се преплитат и поддържат интереса на читателя.

„Огънче“

„Огънче“ е дебютната стихосбирка на Огнян Цветков, когото може би познавате повече покрай музиката му. Общото между музикалните и поетичните му творби е, че те са пряко свързани с преживяването и как тленното се отразява на нетленното.

Днес Издателска къща „Гутенберг“ с много вдъхновение и любов представя на читателя неговата поезия. Думи… усещания на човешката душа, идващи от другото измерение на познатия ни свят… Поезия на безкрайно търсене, вътрешно и емоционално огледало на човешкото същество отвъд материалното. Разпаднато на парчета, то търси своето Аз в огънчето, оцеляло въпреки реалността, за да разкъса поне частица от мрака със своята светлина…

„Огънче“, оцеляло въпреки реалността

Не на всеки се отдава да пише поезия, но стиховете на Огнян Цветков успяват да докоснат струните на душата по един запленяващ начин. Думи… усещания на човешката душа, идващи от другото измерение на познатия ни свят… Поезия на безкрайно търсене, вътрешно и емоционално огледало на човешкото същество отвъд материалното. Разпаднато на парчета, то търси своето Аз в огънчето, оцеляло въпреки реалността, за да разкъса поне частица от мрака със своята светлина…

Изданието ще откриете тук.

Новите книги през януари

През декември се разрази истинска предпразнична буря, наречена Панаир на книгата. Благодарим на всички вас, които отделихте от времето си и поехте риск, за да дойдете и да разгледате изложението! Надяваме се да сте останали доволни от новите находки и да продължите да пазите и разпространявате духа на четенето.

Само месец по-късно, през януари, на литературната сцена се появиха две нови издания на ИК „Гутенберг“. „Пътуване с автобус“ – преводен пътепис на един от най-изтъкнатите испански майстори на словото. „Валери Петров за себе си и другите за него“ – фокусът на това историческо издание пада върху големия български поет, чрез чийто образ авторката се опитва да обрисува последното десетилетие на XX в.

„Пътуване с автобус“

В миналото пътуването е било привилегия на големците. В средата на XX в. много хора са пътували, но може би броят на правилите го, за да обогатят познанията си и доразвият чувствителността си, е по-малък в сравнение с предишните два века. В Испания поводите да се прекоси границата били три – Успение Богородично в Лурд, меденият месец и бизнесът.

Промяната на мястото помага на човек да се отърси от маловажните неща, от незначителните подробности, от баналните хитрини, от фалшивата тетрална показност.

Целта на пътуването е авантюрата. Приключението е цветът, ароматът на случайността и промяната. Понякога то е отворена врата към неподозитан свят, за който се знае откъде започвка, но не и къде свършва.

Хосеп Пла (1897-1981) ненапразно е считан за най-изтъкнатия каталуснки хроникьор. Неговите истории понякога изглеждат „обикновени“, но премереният стил, пестеливият, но неимоверно въздействащ рисунък, звънката иронична нотка и непреходните идеи го превръщат в един от най-бележитите майстори на словото на Иберийския полуостров.

„Валери Петров за себе си и другите за него“

Неда Станимирова-Крънзова говори за Валери Петров не само в монографиите си, но и в периодичния печат, където публикува рецензии за създаденото от поета като киносценарист. В настоящата монография Авторката рисува широкообхватна картина на сътвореното от поета като помества не само свои материали и интервюта с Валери Петров, но и извадки от статии на известни литературни критици и интервюта на журналисти с него.

Неда Станимирова-Крънзова е известен публицист и киновед. Книгите ѝ за киноизкуството и личностите в него са издавани у нас и в чужбина. Отличавана е с награди от Съюза на българските филмови дейци за дейността си като автор и съставител документалист, а статиите ѝ в издания на БАН са високо ценени.

Ако сте пропуснали последните издания на издателство „Гутенберг“

Тъй като есента се оказа много натоварен период за малкия ни колектив, занемарихме малко актуализирането на дигиталните канали на издателството, за което ви се извиняваме. С този пост искаме да ви информираме за по-новите ни книги, ако сте пропуснали последните издания на издателство „Гутенберг“

На вашето внимание представяме три издания, различни като съдържание и жанр, но без съмнение добре приети от читателите. Ето кои са те, в реда им на поява на книжния пазар – „Култура на (не)доверието в България. Антропологични перспективи“, един антропологичен поглед над обществените развития и социалните отношения в България; „Първи Фауст“, поезия от един от най-известните португалски писатели, Фернандо Песоа и съвсем отскоро – едно подробно изследване на темата за робството от доц. д-р Олга Тодорова „Домашното робство и робовладение в османска Румелия“.

„Култура на (не)доверието в България“

Монографията прави опит да разгледа културата на доверие/недоверие на българското общество в контекста на различни политически режими и социално-исторически условия – от първите десетилетия на XX в. до наши дни. Различни аспекти на разгледаните в книгата случаи са били представени на научни конференции през изминалите години.

Д-р Ана Лулева е доцент В Инстuтута за етнологuя u фолклорuстuка с етнографскu музей nрu БАН u гост nреnодавател в ЮЗУ „Неофuт Puлскu“. Публuкува в областта на традuцuонната култура, етнологuята на соцuалuзма u nостсоцuалuзма, uзследванuя на nаметта u културното наследство, отношенuята между nоловете, турuзма, гранuцuте (държавнu u етнокултурнu) u др.

„Първи Фауст“

Песоа има силна роля в движението на Модернизма в изкуството и литературата, което се появило в началото на XX век. Самият Песоа е бил интересен персонаж и животът му е бил забележителен, макар и кратък – известен е с огромния брой хетероними (псевдоними), под които пише, с неотменния си стил и с това, че по-голямата част от творчеството му (над 25000 страници) става достояние едва след смъртта му.

Особено силен интерес обаче буди неговата незавършена „драматическа поема“ или „субективна трагедия“, озаглавена „Първи Фауст“, която той пише от 1908 до 1933 г., издадена за първи път 1952 г. Фрагментите са номерирани и организирани около четири тематични ядра.

„Домашното робство и робовладение в османска Румелия“

Художествената литература, с изградените от нея ярки образи на роби в редица световни произведения, стои в основата на това детайлно проучване. В тази книга обаче инструментариумът не принадлежи на литературата, а на историята. Затова и ако робските образи в монографията се сторят на читателя по-бледи и схематични от очакваното, то това е от изследователския принцип следван от автора – обективността. А именно – да следва колкото се може по-плътно разнообразните автентични източници, като в същото време се опитва да ги интерпретира внимателно без да се поддаде на „робството“ нито на чуждите, нито на личните си пристрастия и предубеждения.

Доц. д-р Олга Тодорова работи в Института за исторически изследвания на Българската академия на науките. Автор на монографиите „Православната църква и българите XV-XVIII век“ (АИ „Проф. Марин Дринов“, 1997) и „Жените от Централните Балкани през османската епоха (XV-XVII в.)“ (ИК „Гутенберг“, 2004), както и на няколко десетки студии и статии, посветени на разнородни проблеми от областта на социокултурната история на българските и балканските земи през периода на османското владичество.

Можеш ли да познаеш София в периода 1912-1918 г.? Провери и спечели!

Можеш ли да познаеш София в периода 1912-1918 г.? Провери и спечели!

Включете се в първата игра с награди, която издателска къща „Гутенберг“ организира.

Условията са лесни – отговорете на въпросите от формата, която можете да откриете на нашия блог и шестима от попълнилите я ще спечелят новата книга на Александър Мирков „Софийската община по време на Войните за национално обединение (1912-1918)“.

Срокът за участие е до 25 ноември 2021 г.

Можете да прочетете правилата в поста в нашия блог тук.

Нови исторически издания от издателство „Гутенберг“ през м. март 2021 г.

В този пост ще научите малко повече за новите издания от жанр история, които излязоха под знака на издателство „Гутенберг“ през м. март. – новата монография на Александър Мирков „Софийската община по време на войните за национално обединение“, разкриваща политическия живот в столицата през 20-те години на XX в., изследването Мелник на проф. Виолета Нешева и историографическото изследване за едноименния професор от Любомила Соленкова „Христо Гандев“.

„Софийската община по време на войните за национално обединение (1912-1918)“

Действията на столичната управа през годините на войните 1912-1918 са трудни за научна интерпретация. Информацията е оскъдна, събитията се повтарят, липсва разнообразие от проблеми. Но заедно с това лидерите на Столичната община са ни оставили значими свидетелства, които се използват като извори. Макар и неосвободени от субективизъм, те пресъздават атмосферата в столичния град през този изпълнен с изпитания отрязък от време. Тяхното използване в оригинален вариант внушава чувството за по-голяма историческа автентичност и със своя конкретен исторически пълнеж ни прави съпричастни към тогавашното кметско управление на София. Това е един от основните мотиви за написването на книгата.

Изборът на хронологическите рамки също има своята логика. Той не е произволен и субективен елемент на авторовото предпочитание. Това особено личи в крайната граница. Краят на Първата световна война изправя българското общество и конкретно софиянци пред нови изпитания и търсене на изход от сериозни сътресения.

Повече за характеристиките на изданието можете да видите тук.


„Мелник. Манастир „Св. Богородица Пантанаса“

Манастирът „Св. Богородица Пантанаса“/„Всецарица“, „Всевладичица“, предмет на изследване в настоящата монография, е сред емблематичните християнски Свети места на Мелник. Архитектурните му останки се намират в източния край на землището на днешния град, на около 500 м от последната му къща (Литова къща – хотел), непосредствено зад изоставения градски стадион, строен в края на ­70-те/началото на 80-те години на ХХ в. Те заемат малка височина между две дерета, по едното от които – Баданишкото (от „Айя Баданца“, местна транскрипция на гръцкото название на тази обител „Παναγία Παντάνασσα“), минава стар обходен път от града за с. Рожен. Другото дере е напречна връзка на този път с досега ползваното Роженско дере северно от него, водещо директно към Роженския манастир.

Функционирал е в продължение на почти 7 столетия, докъм края на XIX в., когато е разрушен, а двете му църкви, според описания на учени, са били запазени в цялостен обем и в първите две десетилетия на XX в. За съжаление, подобно на много други културни ценности в този прелестен град, той е достигнал до наши дни в много оскъдни руини.

Повече за характеристиките на настоящото издание можете да прочетете тук.


„Христо Гандев. Житейски път и научно наследство.“

Историографските проучвания в българската историческа наука не са особено много и това придава допълнителна стойност на труда. В него е представен жизненият и научнотворчески портрет на един от най-изтъкнатите български историци – проф. Христо Гандев, който е възлова фигура с дълъг творчески път и силно влияние върху няколко поколения учени у нас, получил европейско признание и уважение. Професорът работи в различни области – обща и българска история, етнография, изворознание и историография и за различни исторически епохи. Той е сред учените, които въвеждат и утвърждават преподаването на обща история, изворознание и историография на студентите. Богата е неговата научно-организационна дейност за преустройството на преподаването по история в Софийския университет след Втората световна война и за реорганизирането на Етнографския институт с музей към БАН.

В труда е отделено повече внимание на страни от живота на професора, които са или неизвестни, или относително слабо проучени, между които е специализацията му в Прага и неговите първи научни и научнопопулярни прояви, запознаването му с културата на Западна и Средна Европа, с нови методи на изследване и историографски школи. Л. Соленкова е консултирала множество изследвания на немски, чешки, руски и др. автори, за да разкрие влиянието на чуждата историография върху идеите на Хр. Гандев. Тя открива оригинала на дисертационния труд на младия учен, съхраняван в Карловия университет в Прага, и го подлага на сериозен анализ.

Повече информация за характеристиките на изданието ще откриете тук.

Излезе книгата „Енума елиш. Вавилонската поема на сътворението“

Вече можете да поръчате „Енума елиш. Вавилонската поема на Сътворението“ от ИК „Гутенберг“ с клиентска отстъпка от 20%. До дни ще можете да откриете новото ни издание и по книжарниците.

Настоящото издание достига до нас благодарение на превода на Найден Йотов, който има завидни знания в областта на древните култури и цивилизации. Многобройните му книжовни занимания от най-различно естество не го възпряха в диренията на най-изящния и точен изказ. Облагодетелстван от опита си с философска и теологическа литература, той посвети месеци наред да задълбочи още повече знанията си за историческия контекст и езиците на Месопотамия.

Повече за книгата можете да научите тук.

Излезе книгата „Рилският манастир в най-ново време (1944-2019)“

Книгата разглежда развитието на Рилската света обител от края на 1944 г. до нашето съвремие. Периодът от 1944 г. до 1990 г. е време на противопоставяне между православната вяра и установяващата се в българския обшествен живот идеология, налагана от комунистическата партия с директна атеистична насоченост. В книгата са представени репресиите срещу несъгласни с новата политика монаси, лишаването на обителта от икономическа самостоятелност чрез отнемане на обработваема земя, гори и индустриални предприятия и по този начин лишаването и от средства за поддържане на сградния фонд и безценните творби на изкуството. Специално внимание е отделено на одържавяването на обителта през 1961 г. и изгонването на монасите, връщането на част от тях през 1968 г. и конфликтното им съжителство с новосъздадения Национален музей.
Като нов период в развитието на Рилската обител може да се приеме времето след възстановяването на нейния монашески статут през 1991 г., когато започват усилията да бъдат възвърнати заграбените земи и ценности. Тези усилия продължават и до сега.
В днешно време Рилската света обител съчетава сполучливо две функции – да бъде средище на православното християнство и да представя страната ни като туристически обект от световно значение.

Повече за характеристиките на издание ще откриете тук.

Най-новото в жанр преводна хуманитаристика

Последните книги в жанр преводна хуманитаристика, които подготвихме за вас, представляват любопитен мултинационален микс, комбиниращ примери от класиката на Испания и Австрия и най-новото в драматургията на Румъния.

Едно от тези заглавия беше прието с голям интерес от българските читатели и вече в продължение на три месеца оглавява списъка с най-продавани книги на издателска къща „Гутенберг“. Става въпрос за сборникът с избрана поезия на Паул Целан, а ето кои са и другите заглавия:

Роса Часел вероятно е единствената испанска писателка, която така пълноценно сплита поезия, проза и философия и единствената, която с такова изящество следва естетическите теории и принципи на Ортега-и-Гасет. Нещо повече: произведенията ѝ са не просто образни, а грабват читателя и не спират да го вълнуват с въпросите си. Това е и идеалът на мнозина представители на авангарда: сливането на идея и форма, на живот и творчество.

Нейните творби изграждат паралелни светове, в които от една страна, се отразява еволюцията във възгледите на героите и автора, а от друга – процесът на написване на произведението. Тя е сред първите автори, които използват „поток на съзнанието“, характерен за Джеймс Джойс, Дейвид Х. Уорънс и др. Необичайните асоциации и своеобразната логика на повествуванието не са изгубили способността си да стъписват.

Роденият в центъра на историческата област Буковина немскоезичен евреин Паул Анчел (на румънски – Анцел) разменя последователността на сричките на фамилното си име и оставя своя ярък отпечатък върху световната литература като Паул Целан. След Втората световна война името Целан се превръща в шиболет. Шиболет за лириката на преживелите ужасите на Холокоста, за екзистенциалната драма да пишеш на езика на насилниците си, за херметизъм, за късен модернизъм, за интертекстуалност, за магията на сложните съставни съществителни имена, за измеренията на абсолютната метафора…

Целан може да бъде четен с десетки разтворени книги наоколо, бързайки по меридианите на мисълта на автори като Петер Сонди, Ханс-Георг Гадамер, Жак Дерида, Михаел Хамбургер, дишайки едновременно поезията на Ингеборг Бахман, Бертолт Брехт… Целан може да бъде четен и сам, бавно, отново и отново.

  • Самолети от хартия – 10 пиеси на младата румънска драматуржка Елизе Вилк
    Превод: © 2019 Лора Ненковска и Иван Радев

Елизе Вилк е сред най-силните гласове на съвременната румънска драматургия. Пиесите говорят на езика на младите, на отритнатите, на различните, на онези, които обикновено не чуваме и не виждаме, защото очите и ушите ни са привикнали да търсят красивото и приятното за окото и ухото.

Темите, които я вълнуват, са разнообразни: агресията, насилието в училище, проблемите, характеризиращи ежедневието на цяло поколение деца, израстващи далеч от заминалите си да работят в чужбина родители; бедността в провинциалните градове, самотата, безразличието към проблемите на другите, семействата като разпадащи се клетки, задушавани от невъзможността на хората да се свързват един с другиго. Повечето ѝ пиеси „хващат за гърлото“ и те оставят безмълвен и безпомощен. Но от тях се пробужда и една допълнителна сетивност и вяра, че светът може да стане по-добро място, ако успеем да изразим себе си със силата на думите и ако другите съумеят да ни чуят.

Понастоящем Елизе Вилк е един от най-представителните и ярки румънски драматурзи, пиесите ѝ се поставят както на сцените на държавните театри в цялата страна, така и от независими театрални компании. Преведена е на над десет езика и творбите ѝ се играят с успех в Германия и Италия.

Очаквайте в началото на м. март под знака на ИК „Гутенберг“

Издателство „Гутенебрг“ отбелязва началото на март с две дълго чакани заглавия – една нова за българския пазар монография „Епикриза на rusofobiata.bg“ от Александър Кертин и „Младата парка“ вторият том с избрано творчество от френския писател Пол Валери.

„Епикриза на rusofobiata.bg“

Така изписаното заглавие върху корицата не е търговски трик, целящ да озадачи и привлече потенциалния читател. Това е точният графичен синтез на съдържанието. С него се прави опит да пъде показан основният проблем на българското национално общество днес. Поради сложността на този проблем, авторът няма да описва предварително модел на интерпретация и да посочва теоретични източници. Единственото правило, което ще бъде съблюдавано тук е теоретичният инструментариум да „приляга“ към спецификата на обекта на изследване, така че проблемът да бъде показван отвъд „видимостта“ на субстанциализираните псевдопонятия „русофили“ и „русофоби“.

За първи път на български: „Младата парка“, най-загадъчната поема във френския език, която още с издаването си се превръща в класика и обезсмъртява Пол Валери.

Т. С. Елиът е един от многото, които го смятат за големия поет на ХХ век и с особено голямо възхищение говори за поемата „Скица на змия“.

Две тънки малотиражни книги със стихотворения, много от които писани в периода 1917 – 1922 г., и няколко поеми, част от които незавършени, превръщат своя автор в национален поет на Франция.