Шведските пиеси „Глухота. Квартет“ и сборникът с фантастични разкази „Опорите на времето“ са вече на книжния пазар

Вече можете да откриете двете пиеси „Глухота. Квартет“ от шведския писател Никлас Родстрьом и сборникът с фантастични разкази „Опорите на времето“ от Николай Тодоров.

„Глухота. Квартет“ на Никлас Родстрьом

В настоящия сборник с драми „Глухота. Квартет“ за първи път на български език се представя изтъкнатият шведски писател Никлас Родстрьом (р. 1953). „Глухотата” (2019) и „Квартет” (1999) са две произведения, които се обединяват от общата музикална проблематика и съответно от фигурите на Л. ван Бетовен и Д. Шостакович. Те обаче са дълбоко свързани и от една еволюираща представа за човека, неговото положениев света и способността му да осмисли своя опит. Пиесите преведе Меглена Боденска.

Повече информация за изданието ще откриете тук.

„Опорите на времето“ от Николай Тодоров

Внимателно построените научнофантастични разкази в сборника „Опорите на времето“ откровено се стремят да завладеят нови територии, въпреки че не губят ясната си връзка с настоящите владения на жанра. Както съзерцателността им, така и тяхната разсъдливост примамват въображението. Пред вътрешния взор се разгръщат чернотата, събрала галактиките, подземните галерии на бъдещите градове и речните притоци отвъд времето и пространството. Някъде там стои също крехкият човек, който, воден от своя откривателски дух, трябва да предизвика вселената и да се изправи не само пред нейната необятност, а и пред своя вътрешен свят и понякога страшните му творения. Някъде там духът на иронията се вселява в машините, светлината намира свой глас, а планините могат да се олюлеят на краката си и да паднат пияни по гръб.

Повече информация за изданието можете да откриете тук.

Най-новото в жанр преводна хуманитаристика

Последните книги в жанр преводна хуманитаристика, които подготвихме за вас, представляват любопитен мултинационален микс, комбиниращ примери от класиката на Испания и Австрия и най-новото в драматургията на Румъния.

Едно от тези заглавия беше прието с голям интерес от българските читатели и вече в продължение на три месеца оглавява списъка с най-продавани книги на издателска къща „Гутенберг“. Става въпрос за сборникът с избрана поезия на Паул Целан, а ето кои са и другите заглавия:

Роса Часел вероятно е единствената испанска писателка, която така пълноценно сплита поезия, проза и философия и единствената, която с такова изящество следва естетическите теории и принципи на Ортега-и-Гасет. Нещо повече: произведенията ѝ са не просто образни, а грабват читателя и не спират да го вълнуват с въпросите си. Това е и идеалът на мнозина представители на авангарда: сливането на идея и форма, на живот и творчество.

Нейните творби изграждат паралелни светове, в които от една страна, се отразява еволюцията във възгледите на героите и автора, а от друга – процесът на написване на произведението. Тя е сред първите автори, които използват „поток на съзнанието“, характерен за Джеймс Джойс, Дейвид Х. Уорънс и др. Необичайните асоциации и своеобразната логика на повествуванието не са изгубили способността си да стъписват.

Роденият в центъра на историческата област Буковина немскоезичен евреин Паул Анчел (на румънски – Анцел) разменя последователността на сричките на фамилното си име и оставя своя ярък отпечатък върху световната литература като Паул Целан. След Втората световна война името Целан се превръща в шиболет. Шиболет за лириката на преживелите ужасите на Холокоста, за екзистенциалната драма да пишеш на езика на насилниците си, за херметизъм, за късен модернизъм, за интертекстуалност, за магията на сложните съставни съществителни имена, за измеренията на абсолютната метафора…

Целан може да бъде четен с десетки разтворени книги наоколо, бързайки по меридианите на мисълта на автори като Петер Сонди, Ханс-Георг Гадамер, Жак Дерида, Михаел Хамбургер, дишайки едновременно поезията на Ингеборг Бахман, Бертолт Брехт… Целан може да бъде четен и сам, бавно, отново и отново.

  • Самолети от хартия – 10 пиеси на младата румънска драматуржка Елизе Вилк
    Превод: © 2019 Лора Ненковска и Иван Радев

Елизе Вилк е сред най-силните гласове на съвременната румънска драматургия. Пиесите говорят на езика на младите, на отритнатите, на различните, на онези, които обикновено не чуваме и не виждаме, защото очите и ушите ни са привикнали да търсят красивото и приятното за окото и ухото.

Темите, които я вълнуват, са разнообразни: агресията, насилието в училище, проблемите, характеризиращи ежедневието на цяло поколение деца, израстващи далеч от заминалите си да работят в чужбина родители; бедността в провинциалните градове, самотата, безразличието към проблемите на другите, семействата като разпадащи се клетки, задушавани от невъзможността на хората да се свързват един с другиго. Повечето ѝ пиеси „хващат за гърлото“ и те оставят безмълвен и безпомощен. Но от тях се пробужда и една допълнителна сетивност и вяра, че светът може да стане по-добро място, ако успеем да изразим себе си със силата на думите и ако другите съумеят да ни чуят.

Понастоящем Елизе Вилк е един от най-представителните и ярки румънски драматурзи, пиесите ѝ се поставят както на сцените на държавните театри в цялата страна, така и от независими театрални компании. Преведена е на над десет езика и творбите ѝ се играят с успех в Германия и Италия.