Нови исторически издания от издателство „Гутенберг“ през м. март 2021 г.

В този пост ще научите малко повече за новите издания от жанр история, които излязоха под знака на издателство „Гутенберг“ през м. март. – новата монография на Александър Мирков „Софийската община по време на войните за национално обединение“, разкриваща политическия живот в столицата през 20-те години на XX в., изследването Мелник на проф. Виолета Нешева и историографическото изследване за едноименния професор от Любомила Соленкова „Христо Гандев“.

„Софийската община по време на войните за национално обединение (1912-1918)“

Действията на столичната управа през годините на войните 1912-1918 са трудни за научна интерпретация. Информацията е оскъдна, събитията се повтарят, липсва разнообразие от проблеми. Но заедно с това лидерите на Столичната община са ни оставили значими свидетелства, които се използват като извори. Макар и неосвободени от субективизъм, те пресъздават атмосферата в столичния град през този изпълнен с изпитания отрязък от време. Тяхното използване в оригинален вариант внушава чувството за по-голяма историческа автентичност и със своя конкретен исторически пълнеж ни прави съпричастни към тогавашното кметско управление на София. Това е един от основните мотиви за написването на книгата.

Изборът на хронологическите рамки също има своята логика. Той не е произволен и субективен елемент на авторовото предпочитание. Това особено личи в крайната граница. Краят на Първата световна война изправя българското общество и конкретно софиянци пред нови изпитания и търсене на изход от сериозни сътресения.

Повече за характеристиките на изданието можете да видите тук.


„Мелник. Манастир „Св. Богородица Пантанаса“

Манастирът „Св. Богородица Пантанаса“/„Всецарица“, „Всевладичица“, предмет на изследване в настоящата монография, е сред емблематичните християнски Свети места на Мелник. Архитектурните му останки се намират в източния край на землището на днешния град, на около 500 м от последната му къща (Литова къща – хотел), непосредствено зад изоставения градски стадион, строен в края на ­70-те/началото на 80-те години на ХХ в. Те заемат малка височина между две дерета, по едното от които – Баданишкото (от „Айя Баданца“, местна транскрипция на гръцкото название на тази обител „Παναγία Παντάνασσα“), минава стар обходен път от града за с. Рожен. Другото дере е напречна връзка на този път с досега ползваното Роженско дере северно от него, водещо директно към Роженския манастир.

Функционирал е в продължение на почти 7 столетия, докъм края на XIX в., когато е разрушен, а двете му църкви, според описания на учени, са били запазени в цялостен обем и в първите две десетилетия на XX в. За съжаление, подобно на много други културни ценности в този прелестен град, той е достигнал до наши дни в много оскъдни руини.

Повече за характеристиките на настоящото издание можете да прочетете тук.


„Христо Гандев. Житейски път и научно наследство.“

Историографските проучвания в българската историческа наука не са особено много и това придава допълнителна стойност на труда. В него е представен жизненият и научнотворчески портрет на един от най-изтъкнатите български историци – проф. Христо Гандев, който е възлова фигура с дълъг творчески път и силно влияние върху няколко поколения учени у нас, получил европейско признание и уважение. Професорът работи в различни области – обща и българска история, етнография, изворознание и историография и за различни исторически епохи. Той е сред учените, които въвеждат и утвърждават преподаването на обща история, изворознание и историография на студентите. Богата е неговата научно-организационна дейност за преустройството на преподаването по история в Софийския университет след Втората световна война и за реорганизирането на Етнографския институт с музей към БАН.

В труда е отделено повече внимание на страни от живота на професора, които са или неизвестни, или относително слабо проучени, между които е специализацията му в Прага и неговите първи научни и научнопопулярни прояви, запознаването му с културата на Западна и Средна Европа, с нови методи на изследване и историографски школи. Л. Соленкова е консултирала множество изследвания на немски, чешки, руски и др. автори, за да разкрие влиянието на чуждата историография върху идеите на Хр. Гандев. Тя открива оригинала на дисертационния труд на младия учен, съхраняван в Карловия университет в Прага, и го подлага на сериозен анализ.

Повече информация за характеристиките на изданието ще откриете тук.