Две нови исторически издания през февруари 2021 г.

През февруари под знака на издателска къща „Гутенберг“ ще откриете две нови исторически издания от д-р Милена Петкова и доц. Бисер Петров. И за двамата автори това са вторите издания, които издателска къща „Гутенберг“ има честта да издаде.

„Между Анатолия и Румелия“ от д-р Милена Петкова

Д-р Милена Петкова завършва специалност История  в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и понастоящем е главен асистент в катедра „История на България“ на Историческия факултет. Научните ѝ интереси са в областта на историческата демография и стопанската история във вековете на османска власт.

Изследването представя динамичното взаимодействие с природната среда на номадските групи на юруците – колонизирано население от Мала Азия (Анатолия), едни от участниците във военните кампании на османците. Представен е адаптационният механизъм на тези номадски групи, чието действие е в основата на установяването на демографски и стопански контрол в новозавладените земи.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

„Дипломация и диверсия на Балканите“ от доц. Бисер Петров

Доц. д.н. Бисер Петров работи в Института за балканистика с Център по тракология към БАН. В новата си книга той отново се връща към драматичните събития от Втората световна война, както и към заредените с не по-слаб динамизъм първи следвоенни години. През цялото това време отношенията между Албания и Великобритания се намират под влиянието на силна турбулентност, провокирана от световните тектонични катаклизми.

Хронологическият обхват на представената монография надхвърля един десетгодишен период, чиято долна граница започва от пролетта на 1939 г., а горната завършва в началото на 50-те години на ХХ век. Събитията, маркиращи тази времева рамка, са началото на италианската агресия срещу Албания и краят на британските опити за сваляне режима на Енвер Ходжа. Изследването е плод както на дългата събирателска работа на автора, така и на научните му натрупвания през годините. Самото изложение, без ни най-малко да бъде накърнена научната му стойност, е поднесено в достъпен и четивен вид, което несъмнено разширява читателската аудитория на книгата.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

Османистика – две нови исторически иследвания

В края на 2020 и началото на 2021 г. под знака на издателска къща „Гутенберг“ излязоха две нови исторически изследвания в полето на османистиката. И двете изследвания засягат непознати или малко изследвани теми от българската история през периода на османска власт.

„Османският елит…“ от д-р Паулина Андонова

Д-р Паулина Андонова е завършила История в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя е защитила своята дисертация „Аскери чифлиците в българското пространство. Софийската каза XVI – началото на XIX век.“ през 2013 година. Работила е в отдел „Ориенталски сбирки“ към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, автор е на няколко студии и статии посветени на вакъфа на Софу Мехмед паша и на аграрните отношения в българските зеими. Научните ѝ интереси са в областта на градската и аграрна икономика, социално-икономическите отношения, културните взаимодействия и миграциите на Балканите между XV и първата половина на XIX в.

Със своята многофункционалност комплексът на Софу Мехмед паша заслужава детайлно проучване, което разкрива както благотворителната дейност на османския елит по Българските земи, така и промените, кито настъпват в София през XVI в. Споменът за комплекса на пашата от XVI в. се пази  чрез историята на днешната църква „Св. Седмочисленици“. Темата за преустройството на Черната джамия в споменатата църква в началото на XX в. е спомената в някои публикации, но към момента липсват изследвания върху комплекса и вакъфа в периода на тяхното съществуане. В настоящата монография „Османският елит…“ авторката се фокусира върху социалната роля на вакъфа в обществения живот на мюслманската общност, както и връзката на фондацията с аграрните отношения и градската икономика.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

„Централните Балкани и османците“ от д-р Милена Петкова

Д-р Милена Петкова завършва специалност История  в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и понастоящем е главен асистент в катедра „История на България“ на Историческия факултет. Научните ѝ интереси са в областта на историческата демография и стопанската история във вековете на османска власт.

Досега в историографията не е осъществено цялостно проучване на демографския статус на населението и развитието на аграрната икономика в региона на Тракия през XVI век. Новите достъпни извори – османските данъчни регистри, позволяват за пръв път да се пристъпи към изследване на този регион през първите столетия на османска власт. Настоящото изследване „Централните Балкани и османците“ се концентрира върху въпросите, свързани с параметрите на поселищната мрежа в корелация с броя на регистрираните платци и тяхната етно-религиозна принадлежност и разположението им в различните екологични пояси на Източния дял на Тракийската низина през XVI век.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

Очаквайте в началото на м. март под знака на ИК „Гутенберг“

Издателство „Гутенебрг“ отбелязва началото на март с две дълго чакани заглавия – една нова за българския пазар монография „Епикриза на rusofobiata.bg“ от Александър Кертин и „Младата парка“ вторият том с избрано творчество от френския писател Пол Валери.

„Епикриза на rusofobiata.bg“

Така изписаното заглавие върху корицата не е търговски трик, целящ да озадачи и привлече потенциалния читател. Това е точният графичен синтез на съдържанието. С него се прави опит да пъде показан основният проблем на българското национално общество днес. Поради сложността на този проблем, авторът няма да описва предварително модел на интерпретация и да посочва теоретични източници. Единственото правило, което ще бъде съблюдавано тук е теоретичният инструментариум да „приляга“ към спецификата на обекта на изследване, така че проблемът да бъде показван отвъд „видимостта“ на субстанциализираните псевдопонятия „русофили“ и „русофоби“.

За първи път на български: „Младата парка“, най-загадъчната поема във френския език, която още с издаването си се превръща в класика и обезсмъртява Пол Валери.

Т. С. Елиът е един от многото, които го смятат за големия поет на ХХ век и с особено голямо възхищение говори за поемата „Скица на змия“.

Две тънки малотиражни книги със стихотворения, много от които писани в периода 1917 – 1922 г., и няколко поеми, част от които незавършени, превръщат своя автор в национален поет на Франция.

Впуснете се през Първата световна война с Радослав Тодоров

Книгата „Във вихъра на Великата война“ от Радослав Тодоров*, е посветена на стогодишнината от бурните събития, които разтърсваха Европа и света в началото на миналия век, и които до голяма степен оформиха облика на света, такъв какъвто го познаваме днес.
Нейната цел е да запознае българския читател в един кратък, но съдържателен формат с конкретиката на военната обстановка, без излишни академични полемики и затормозяване на аудиторията с прекомерно въвличане във военните рапорти, данни и терминологии. Точно, кратко и ясно, така че дори и незапознати с този исторически период читатели да разберат цялостната картина на военните действия и каква е била ролята и позицията на всяка държава, участвала във войната.
В съвремието Първата световна война често остава в сянката на Втората световна война, която оставя незаличими следи в човешката памет, но ако проследим нишките на целия въртоп от събития, случили се през XX век и случващи се и до днес, ще видим, че голяма част от тях водят през миналото до Първата световна война. За да разберем как започват всички тези процеси, трябва да се върнем назад към корените им, вплетени дълбоко в каменистата почва на второто десетилетие на XX век.

А там някъде измежду плетениците на тези могъщи дебели корени се провираше и съдбата на България, носена на клатещия се, но изключително остър връх на българския войнишки щик…

*Радослав Тодоров е известен сред почитателите на историческата тематика като автор и редактор в списание “Българска наука”, автор в списание “Военна история”, автор в сайта Chronicle.bg, сценарист на филмите на “Българска наука” – “На нож” (2012) и “Трагедия и слава” (2013), посветени на стогодишнината от Балканските войни.

Две нови издания от издателство „Гутенберг“

Можете да откриете на книжния пазар две нови издания от нашето издателство – журналистическото изследване „Войните на Фатима“ от Пауло Моура и второто издание на монографията на Афродита Алексиева „Преводната проза от гръцки през Възраждането„.

Преводната проза от гръцки през Възраждането“ отдавна чака своето преиздаване. В тази монография Афродита Алексиева се стреми да обхване навлизането на европейската проза с ново светско съдържание в българската култура чрез преводи от гръцки език. Засегнати са въпросите за преводната проза от гръцки в контекста на литературното ни развитие през разглеждания период и в сравнение с културното развитие на другите балкански народи. Отделя се място и на рецепцията на гръцката книга у нас.
Изданието ще послужи за тези, които имат лични и професионални интереси в литературознанието и културно-историческото развитие на балканските страни.

Войните на Фатима“ представя за пръв път пред българския читател  журналистическо изследване от португалския журналист Пауло Моура, в което са разгледани историческите процеси във връзка с европейския католицизъм.
Разследването обхваща периода преди и след Втората световна война и чрез интригуващата експериментална форма на писане помага на читателя да осмисли наследството на комунистическите режими, да вникне в религиозния фанатизъм, да се доближи до корените на вярата и да изгради своя собствена истина.

„Васил Левски сред своите“ от доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова

Издателство „Гутенберг“ отбелязва началото на 2019 г. с излизането на сборника с изследвания „Васил Левски сред своите в родината и отвъд Дунава“ от доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова.
В този внушителен сборник с обем 464 страници са събрани шестнадесет статии на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, свързани с живота и делото на Левски и неговите сподвижниците, публикувани в различни (известни и не толкова широко известни) научни издания и даващи на читателите любопитни факти – кои са личностите, повлияли на Левски да направи своя житейски избор; хвърляне на нова светлина върху отказа на йеродякон Игнатий от йерархическото му служене; откроява се приносът на Раковски по линия на печатната му пропаганда и много други факти свързани с политическата обстановка в България, отношенията на борците и емиграцията, сведения от десетките пенсионни дела за многобройните сътрудници и сподвижници на Левски и много други любопитни теми.

Информация за изданието може да откриете тук.

„Златорожката връзка“ е вече на книжния пазар

Може да намерите на книжния пазар новата книга на Евелина Белчева Златорожката връзка, посветена на две големи личности в българската култура – Петър Динеков и Владимир Василев, както и на литературното им приятелство и сътрудничество, въпреки поколенческите различия. Нататък „Златорожката връзка“ е вече на книжния пазар

„Годен за терористически акции“ от Румен Евтимов

Книгата на Румен Евтимов Годен за терористически акции е посветена на нелегалната Вътрешна Западнопокраинска Революционна Организация „ВЪРТОП“, която е действала през 20-те и 30-те години на миналия век. Документалният разказ е основан на достъпната информация от архивните служби, на информацията на югославянската преса от онова време, както и на литературни източници и монографии по темата.
В книгата са представени обстоятелствата около възникването Нататък „Годен за терористически акции“ от Румен Евтимов

Може да откриете на пазара новата книга на Александър Мирков

Александър Мирков продължава съществуващата десетилетия традиция да се описва историята на София и на отделни нейни райони. В книгата си „Софийският квартал „Баталова воденица“ той смесва личните и професионалните си интереси като описва квартала от своето детство, за който се е писало бегло и следователно историята му е останала недостатъчно позната. За да запълни тази историческа празнина авторът се опитва многопластово и систематично да разкрие различни аспекти от миналото на софийския квартал и да покаже неговата разнообразна социална и мултиетническа характеристика. За да постигне това той се е уповавал освен на спомените си и на факти и данни извлечени от най-различни източници – Централен държавен архив и Държавен архив – София, романизирани биографии и спомени, енциклопедични справочници, данни от периодичния печат и др. Авторът е включил и десетки снимки към текста, които спомагат за визуалната представа на местата и събитията.
В историческото изследване „Софийският квартал „Баталова воденица“ са вплетени лични спомени и впечатления, разказани емоционално, с надеждата картината на стара София да стане още по-пълна и да допринесе за съхраняване на историческата памет.
Александър Мирков е роден и израснал в софийския квартал „Баталова воденица“. Завършил е специалностите История и Философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по история. Научните му интереси са насочени към политическата история на България, развитието на българското просветно дело и кооперативно движение в края на XX век- първите десетилетия на XX век. Автор е на две книги и публикува над 150 статии в специализирани издания и периодичния печат.

 

Излезе на книжния пазар „Българските градски общини в Македония 1878-1903“

Може да откриете на книжния пазар монографията на Росица Лельова „Българските общини в Македония 1878-1903“.
Настоящата книга си поставя за цел да запознае читателите в дълбочина със статута, същностната характеристика, компетенциите и дейността на българските градски общини в Македония в периода от Берлинския конгрес до Илинденско-Преображенското въстание. Те се очертават като най-масовите, легални, обществени институции, под ведомството на Екзархията, свързани с различни сфери от живота на българите във вилаетите – църковната, просветната и социалната.

Повече за книгата може да намерите тук.