„Лично пространство“

Народност: румънска
Преводач: Лора Ненковска
ISBN: 978-619-176-121-0
година: 2018
корици: меки
страници: 80
Цена: 15 лв.

Книгата събира в концептуален проект „сърдитото момиче“ на съвременната румънска поезия – Елена Владаряну – с един от най-известните румънски художници – Дан Пержовски. Текстовете на Елена Владаряну са изградени като плетеница от лични мисли, статии от румънската преса, улични графити, цитати от лайфстайл списания, каталози на Икеа, сайтове за здравословно хранене и театрални спектакли. Те влизат в пряк диалог с рисунките на Дан Пержовски, известен със силната си социална и гражданска позиция като артист.
Поезията на Елена Владаряну е много близка до литературния пърформанс, до стиха като жест, като представяне на сцена, като драматургичен акт, директно словесно свързане със слушателите. Затварянето между кориците на книга и превръщането в интимен акт на четене не я лишава от настойчивостта, с която поставя важни социални, екологични, етични и чисто човешки въпроси за пребиваването на аз-а, на човека, на твореца в съвременния свят.
Елена Владаряну (р. 1981 г.) в град Меджия, Румъния, е сред най-интересните съвременни румънски поетеси. Дебютира през 2002 г. със стихосбирката „Страници“, отличена с една от големите поетични награди в северната ни съседка. Следват стихосбирките „Пукнатини“ (2003 г.), „Европа. Десет погребални песни“ (2005 г.), „Лично пространство“ (2009 г.), преведена на италиански език и представена в рамките на Международния книжен салон в Торино през 2016 г., „Non Stress Test” (2016 г.), „Пари. Работа. Свободно време“ (2017 г.).
Поезията на Елена Владаряну се отличава с провокацията, заложеното в нея игрово пространство и непрестанните й опити да взриви езика. Тя е журналист в Румънското национално радио, където води предаване за кино, пише за печатната преса и е автор на няколко пиеси. Силното игрово и сценично измерение на текстовете й се усеща както в театралните спекаткли и пърформансите, така и в книгите й с поезия.

„Изгрев до птица“

Народност: китайска
ISBN: 978-619-176-120-3
година: 2018
корици: меки
страници: 180
Цена: 16 лв.

Изминаха седем десетилетия
откакто стоях тук за последен път,
а хората, които преди познавах,
вече са в стари могили под земята.
Главата ми побеля оттогава,
но продължавам все тъй да стоя
близо до тази планина с нейните облаци.
Затова ето едно послание към онези,
които ще дойдат:
защо да не почетем няколко старинни реда?

Хан Шан (693-781)

Старокитайската лирика е не само неповторима по своето тематично богатство и своята изразителност, а и по яснотата на своя език. Редом с личните вълнения са отразени съперничествата за властта, пререканията между големите фамилии, нашествията на чужди племена, селските бунтове.
Стремежът тук не е и не може да бъде да се представят всички автори и значими творби. Антологията е сравнително скромен опит да се предаде идейното и чувственото послание на малцина автори, тъй като само от династията Тан са запазени над четирийсет хиляди стихотворения. При избраните в настоящия кратък сборник класически произведения се прави опит семантичният превод да съгради наново самото светоусещане, което ги е породило.
Включени са поети, прочути с изящната си форма (Уан Уей), с ясния си език (Ду Фу), със сложната си образност (Ли Шан-ин) или с предизвикателния си изказ (Ли Хе). Присъства също Тао Юан-мин – един от малкото, които използват обикновен, ежедневен език и оказва влияние върху Уан Уей, Ду Фу и Хан Ю. Представени са също някои от първите китайски поетеси като полумитичната Су Сяо-сяо.

 

„Сенки от блясък“

Автор: Рикардо Молинари
Народност: аржентинска
Подбор, превод и бележки: Николай Тодоров
ISBN: 978-619-176-111-1
година: 2018
корици: меки
страници: 224
Цена: 16 лв.

По неизвестни причини Рикардо Молинари понастоящем е малко позант в Европа и САЩ. Въпреки многобройните си награди той почти не е превеждан на нито един от големите европейски езици, няма нито една негова самостоятелна книга и единственото по-скорошно издание на поезията му в Европа е антологията „Утринни светове (1927-1991)“ от 2003. Сред възможните прични е, че той страни от общественото внимание. Някои познавачи на латиноамериканската литература като Джон Майкъл Коен нареждат Молинари  редом с перуанеца Сесар Вайехо и чилиеца Пабло Неруда като най-значими поети на Новия свят през XX век.

„По своята природа и по същността си поезията е най-непреходният литературен род и навярно по тази причина тя е многозначно обвързана с времето. Нейното разглеждане е по необходимост процес и именно поетът изгражда стихотворението, тръгвайки от езиковия знак. Мимолетността се оказва един-единствен миг въплътен в лириката. Времето може да се почувства – то е субективно усещане, което няма как да се види или докосне; неговата протяжност е зависима на първо място от съзнанието.
В лириката на Молинари се появяват добре очертани насоките, минаващи като нишки през цялото му творчество: 1) красивата творба (естетическото въздействие) и онова, което сияе и блести; 2) деянието на едно отчаяно същество, изпълнено с отказ от света на материята, за да остане с този на поезията; 3) тенденцията да се стилизира народното в изящни и леки песни.
Молинари се проявява като поет с изключително рядка чувствителност, който съумява да изрази посредством метафизически понятия проблемите на съвременния човек, оказал се затворен в своята самота; поезията за него става не просто търсене на изгубената вътрешна пълнота на човека, а издирване на самото време. Затова твърдим, че е типичен поет за двайсетото столетие, макар и да изпитва по-силно влиянието на свите предшественици, отколкото това на съвременниците си.“

                                                                                         Проф. Ектор Данте Чинкота

„Канте хондо“

Автор: Мануел Мачадо
Народност: испанска
ISBN: 978-619-176-094-7
година: 2017
корици: меки
страници: 128
Цена: 11 лв.

Мануел Мачадо (1874-1947), един oт класиците на испанския модернизъм, често остава в сянката на своя no-прочут брат Антонио Мачадо. В драматургичните си произведения те работят като съавтори, но това не заличава различията между личностите и творчествата им. Мануел е близък до мадридските и парижките декадентски кръгове, докато Антонио е no-сдържан в светските си прояви. Мануел намира израз на своите терзания в андалуската народна песен и в стихове, свързани с френския сим-волизъм. Тьрсенията на Антонио го отвеждат до нов език и до експериментална форма за една съвременна философска поезия с небивали метафизични дълбочини, в която народното творчество по-рядко се проявява.

Въпреки популярността на стихотворни сборници като Душа“ (1902) и „Зло стихотворение“ (1909) Мануел Мачадо най-често е споменаван заради песните, събрани в „Канте хондо“ (1912) – за въпросната книга е известно, че се разпродава още в деня, в който се появява на бял свят. Творбите, събрани в нея. вдъхновяват автори като Федерико Гарсия Лорка и композитори като Мануел де Фая с начина, по който сливат въображение, музика, пламенност и аскетизъм. Прочутият философ Мигел де Унамуно нарича поезията на Мануел Мачадо „нещо леко, хвъркато и свещено“, а в самия поет – „тълкувател на божественото“.

Мануел Мачадо става един от първите в испанската съвременна поезия, които започват да използват разговорен стил. жаргон и диалектизми, но изяществото на фразата и дълбочината на идеите на фолклорните му интерпретации са причина за възраждането на интереса към тях повече от 100 години след първото им публикуване и 70 години след смъртта на писателя. Унамуно представя самата поезия с откъс от Мачадовите „Песни“…

Майко болка, съдба, болка, майко, в смъртта,
черни очи, черни, и черна е съдбата…
Песни…
В тях се излива душата на душата. …

Мануел Мачадо

„Басни, Поезия, Псалми“

Автор: Александра Фол
Народност: Българска
ISBN: 978-619-176-069-5
Година: 2016
Корици: твърди
Страници: 104
Цена: 100 лв.

В този колекционерски сборник са подбрани непубликувани басни от Николай Фол, както и авторска музика към тях, композирана от неговата внучка Александра Фол и нейни партитури. С много сетивност в изданието се преливат поетично слово и музика – нейни, на дядо й и други, които сама е подбрала. До факсимилетата на текстовете, музиката, басните и картините могат да се докоснат български и чуждестранни любители, тъй като изданието е двуезично. Тук читателят може да намери сведения за органа и за историческото място, където са реализирани записите с орган, както и биографии за хората, които стоят зад създаването на великолепното издание, вплело в себе си изкуството на словото, музиката и образа. Неразделна част от сборника са два та музикални диска с произведения на Антонин Дворжак, Чарлз Айвз, Ралф Вон Вилиамс, Морис Равел, Алфредо Казела, Франк Мартен и други. Книгата е с колекционерска стойност, тъй като е отпечатана в тираж от сто номерирани бройки, което прави всяка една от тях уникална.

„Корени и корони“

Цена: 24 лв.

В настоящата антология са избрани стихотворения от периода 1892–1938 г., когато в страната се раждат и процъфтяват модернизмът и авангардизмът (понякога наричан „радикален модернизъм“). Като два върха се открояват творчеството на Мануел Гонсалес Прада и това на Сесар Вайехо, но редом с тези автори живеят перуанци, които са сред най-забележителните представители на все още оформящата се латиномариканска литература. Ранната смърт на мнозина от тях не ги възпира да оставят ярка следа подире си и критиците са необикновено единодушни, когато открояват по-значимите тогавашни произведения. Връзката на тези стихотворения с перуанската устна традиция позволява да се говори за венец или мост над няколко столетия или за корени, по които може да се влее в настоящето вдъхновението, извиращо от незапомнени исторически дълбини.

„Изгнаници на този свят“

Цена: 14 лв.

С антологията Изгнаници на този свят българският читател за първи път ще може да се срещне с поетичното творчество на един от най-големите испански философи, Мигел де Унамуно (1864-1936). Издателска къща „Гутенберг“ подготвя и издава тази книга по случай 150 години от рождението на писателя. Тук са събрани някои от най-зрелите и дълбоки произведения, в които Унамуно дава спонтанен израз на съкровените си мечти, вълнения и терзания. Представени са всички периоди в творчеството на този невъздържан „будител на духове“, включително мащабната поема Христос на Веласкес, която той пише повече от седем години. Сред множеството въпроси, които живите образи и идеи на Унамуно пораждат, се откроява един: за смисъла на човешкото съществуване и това „да обичаш, да страдаш и да не очакваш отговор“.

„Петдесетият етаж на Шанхай“

Цена: 6 лв.

През есента на 2012 Светла Георгиева участва в двумесечна международна писателска програма в Шанхай. Плод на това пътуване е новата ѝ книга. През 2013г. авторката беше отличена с награда от поетичния конкурс “В полите на Витоша”.

„Гайтано, пиле шарено“

Цена: 10 лв.

Хр. Ботев, Г. Милев, П. Славейков, П. Яворов и други поети успяват да доближат народната песен до своите съвременници. По онова време обаче тя е значително по-близка и разбираема не само диалектно-езиково, но и по отношение на образите и посланията в нея. В днешни дни търсенията на читателите все по-рядко са насочени към изпълнените с богатство страници с народни умотворения. Извън академичните кръгове делата, трудовете и дори имената на фолклористи като К. Шапкарев. Ив. Шишманов, В. Стоин, М. Арнаудов и Хр. Вакарелски са позабравени. А в записаните от тях и от мнозина други автори народни песни се крият самобитна мъдрост и очарование. Настоящият сборник е опит за нов поглед към народната песен като към поетичен текст. Красотата и познанието в нея са не само съкровен израз на българския дух, а и непреходна ценност. Представени са по-малко популярни образци, които обикновено не се антологизират.

От съставителите

„Избрани стихотворения“

Автор: Габор Дюкич
Народност: унгарска
ISBN: 978-619-176-008-4
година: 2013
корици: меки
страници: 72
Цена: 7 лв.

„Габор Дюкич е своеобразна фигура в живота на съвременната унгарска литература, тъй като е творец, преминаващ през различни езици и държави… Стилът му се формира по-скоро под влиянието на американските поети-битници и джаз-поети, отколкото от донесените от дома литературни спомени… Общото между всичките [картини] е необичайният поглед, който ги обхожда и свързва, разполага и осмисля. Наблюдателят ни ги разкрива и само преминава през пространството и времето, без обаче да се задържа никъде и без да установява традиции. Тези картини нямат определена принадлежност, по никакъв начин не изразяват притежание, а са най-вече мълчаливи споразумения.“

Оршоя Ракаи