„История на преводаческото движение в абасидския халифат (VIII-X в.)“

Автор: Мариана Малинова
Народност: българска
ISBN: 978-954-617-132-0
година: 2012
корици: меки
страници:262
Цена: 14 лв.

Мариана Малинова е главен асистент в Департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ към Нов български университет. Преподава и в катедра „Арабистика и семитология“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала в Ориенталския семинар на Университета в Тюбинген (Eberhard Karls Universitat), във Виенския университет, в Каирския университет, във Висшия съвет за научни изследвания (CSIC) в Мадрид. Главен редактор на списание „Ориенталия“. Член на Европейския съюз на арабистите и ориенталистите (UEAI).

„Науката срещу агресивното невежество“

Няма наличност

Автор: Проф. Димитър Овчаров, инж. Петър Вълев
Народност: българска
ISBN: 978-954-617-139-9
година: 2013
корица: мека
страници: 308
Цена: 16 лв.

В книгата авторите представят реални факти, свързани с разкопките около църквата, които разобличават някои съвременни хипотези, свързани с гроба на Васил Левски. Димитър Овчаров и Петър Вълев изразяват надеждата, че изданието им ще спомогне за едно обективно и обосновано поднасяне на историята.
„Подобна книга трябваше да види бял свят преди повече от четвърт век, когато писателят Николай Хайтов ексхумира „легендата“ за погребението на Апостола в черквата „Св. Петка Самарджийска“. Всъщност учените си свършиха работата още тогава, когато, отговаряйки на обществения интерес, се опитаха и популярно, и научно да изложат тезите си. От средствата за масова информация им отказваха достъп без аргументи, а ръководството на Българската академия на науките великодушно им предостави собственото им издателство, но не преди заместник-председателят на БАН Николай Тодоров превантивно да даде на Николай Хайтов ръкописа. Който, съдейки по публикувания му дневник, добре е поработил върху текста. В угодна нему посока, естествено. След това споровете замлъкнаха и археолозите махнаха с ръка. Какво ли не бяха виждали – търсенето на библиотеката на Иван Шишман, трона на Симеон І, египетския саркофаг, в който се криеше тайната за произхода на Homo Sapiens, а наскоро цяло едно (военно) министерство се вкара в Царичината дупка, за да търси следи от извънземна цивилизация. Е, някой да помни тези напъни? Затова, след като твърдим, че флотацията на времето отсява рудата от шлаката, въпросът нужна ли е подобна книга днес е повече от резонен. Има смисъл. Трябва най-сетне гледната точка на едната страна да получи трибуна за автентичните си текстове. Защото на професионалните изследователи не им е безразлично дали ще ги обвинят в бездействие, благодарение на което поколенията ще коленичат с цветя за Апостола пред гроб на анонимен средновековен човек. Учените така разбират „приложността“ на науката. Извън поуката. Защото, казват, историята е наука поучителна. Може и да е случайно,но на френски език „поука“ се превежда „морал“.“

„Неортодоксалният ислям в българските земи“

Автор: Невена Граматикова
Народност: българска
ISBN: 978-954-617-110-8
година: 2011
корици: меки
страници: 600
Цена: 25 лв.

Представяме на вашето внимание едно от малкото изчерпателни изследвания на алевийско-бекташийската общност и изповядваната в нея форма на исляма у нас, написана от български автор. Книгата представлява задълбочено изследване на произхода на неортодоксалния ислям, неговото разпространение в българските земи и култовите обекти, свързани с него, според вилайетнаметата на Демир баба и Отман баба.
Оставайки верни на мисията си, считаме че подобни изследвания са необходими в България, за да можем самите ние да разберем културата на населението в нашите земи.
Разбирането на културата, в днешно време е необходимо като обръщане както към себе си, така и към другия. Свидетели сме на междуетнически конфликти, породени от подценяването или неразбирането на вековни процеси. А нашата държава, макар и малка, събира множество различни етноси, които също е необходимо да бъдат разбрани в съвременното им битуване като днешна проява на процеси на натрупване на култури, процеси на асимилиране, на капсулиране, съхранение и взаимодействие.
Днес в общественото пространство намират място множество дебати, свързани с културата и културната политика, които, обаче, показват само една страна на културното поведение – в неговия краен продукт, било то кино, театър, визуални изкуства или дизайн. Те не показват реалните процеси на изграждане, създаване и трансформиране на формите на изказ в техния континуитет, които често дори в нашето съвременно общество водят до неосмислени, блуждаещи произведения, които не могат да устоят във времето и не могат да представят стойности без етикета на модерното. Защото в загубата на нишката на културната приемственост стои загубата на идентичността, а оттам и хаосът в съвременната личност и общество.
Надяваме се, че с настоящата книга ще допринесем за това читателите да опознаят една сравнително неголяма общност в България, която следва потока на живота, едновременно запазвайки традициите си и адаптирайки се към настоящето.
Авторката прави един сериозен опит да отговори на все още спорни в научните среди въпроси, свързани с алианите, а именно какви са техните исторически корени, каква е съдбата им и какви са измеренията на историческата и културната им памет в съвременността.

„Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“

Няма наличност

Автор: Димитър Драндийски
Народност: българска
ISBN: 978-619-176-053-4
година: 2015
корици: твърди
страници: 424
Цена: 20 лв.

Роден в гр. Оряхово, където през 1950 г. завършва и средното си образование. По-късно в София следва в Института по библиотекознание и архивистика. След завършването му, от 1956 г. работи като методист по Библиотечно дело в Софийски окръг.
През септември 1968 г. идва във Виена, където през 1969 г. се записва да следва специалност Славистика във Виенския университет.
В 1970 г. е назначен в „Научна медицинска библиотека“ на Gesellschaft der Ärzte – Wien.
Същата година започва да следва и медицина.
Пише и защитава дисертация и завършва докторат през 1977 г. във Виенския университет.
През 1992 г. за 60-годишнината си е награден с орден от Виенската камара на лекарите за заслуги в научната медицинска информация.
През свободното си време издирва и събира из австрийските архиви материали за историята на България. Плод на тази дейност е излизането на книгата му „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария“, която е оценена и посрещната добре от специалистите в двете страни.
Участва активно в родолюбивата дейност на Българската културно-просветна организация „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена е дългогодишен член на нейното ръководство.
През 1998 г. се пенсионира. Продължава да работи по издирването на материали из историята на българската общност в Австрия, на която е посветена тази книга.