„Енума елиш. Вавилонската поема на Сътворението“

Народност: Вавилон
Превод: Найден Йотов
Предговор и бележки: Николай Тодоров
ISBN: 978-619-176-165-4
Година: 2020
Корици: меки
Страници: 100
Цена: 16 лв.

Можете да научите повече информация за „Енума елиш“ в нашата статия за поемата: „Как e бил сътворен светът според вавилонците?“

Вавилонската епическа поема, известна със своите първи думи на акадски „Енума елиш“ („Както горе…“), е едно от най-древните космогонични произведения, запазени до наши дни, и понякога бива наричана „Епос за сътворението“ или „Седемте плочки на Сътворението“. Основни теми в нея са също сблъсъкът на хаоса и реда, създаването на човека и издигането на Мардук за цар на боговете, който да управлява мирозданието от величествения си храм сред престолния град Вавилон. В поемата се въплътени не просто вярванията на един народ, а неговият светоглед. Намират място различни наблюдения за природните явления и някои убеждения за устройството на обществото и неговото управление. Отразени са човешките въжделения, пътят към тях като част от предначертаната свише история и дори постиженията в областта на астрологията, медицината, правото, архитектурата, литературознанието и други науки.

Поръчайте сега с примамлива отстъпка чрез нашата контактна форма. На посочения линк ще откриете повече информация за нашите актуални намаления и отстъпки за читатели.

„Проникновения“

Автор: Хераклит Ефески
Народност: Българска
ISBN: 978-619-176-077-0
Година: 2016
Корици: меки
Страници: 76
Цена: 8 лв.

„Аз съм и не съм, началото е краят, светкавица преминава през всичко“

Любителите на философията ще разпознаят зад тази фраза Хераклит от Ефес, име, което всеки един човек е чувал по време на училищното си образование.
Аристотел и Цицерон го наричат „Хераклит Тъмния“, Лукиан от Самосата – „оракул на неяснотата“, а Теофраст го описва като „меланхолик“, като последното понятие е изложено смислово от Аристотел в „Никомахова етика“ и описва човек, който в своя буен нрав не може да изчака разума, защото следва собствените си въображаеми представи и е неуравновесен, припрян, непостоянен, едновременно възторжен и изменчив. От меланхолията произлиза и епитетът, с който всеки в наши дни свързва Хераклит – „плачещият философ“.
Идеите на Хераклит (живял около 540-480 г. пр.Хр.), познат още като Хераклит Ефески или Хераклит от Ефес, са запазени във фрагментарна форма. Всички те са включени в текстовете на по-късни автори и често не е възможно с пълна увереност да бъдат отделени от тях. Въпреки всичко тяхното интерпретиране вече е превърнало разпокъсаността им в нещо като „присъща форма“ (Фридрих Шлегел). Идеологиите на Платон, школата на стоицизма и отците на църквата били силно повлияни от идеите на Хераклит.
Първият, който събира и публикува фрагментите на Хераклит, е Фридрих Шлайермахер през 1817 г. По-късно тези „отломки“ предизвикват интереса на Хегел, Ницше, Шпенглер, Юнг и Хайдегер и се оказват значими за по-късна немска философия.
Фрагментите в тази книга са „номерирани“ според подредбата на Херман Дилс, тъй като в работата си той се стреми да ограничи намесата си в интерпретирането на текстовете и „интертекстуалните“ препратки. Всеки един от фрагментите на Хераклит е разискван отново и отново, интересът към тях не стихва дори и през XX в. Тези откъси са едни от най-ранните запазени прозаични примери от древногръцката литература. Те са внимателно и находчиво изградени и в тях се преплитат повторения, ирония, парадоксални изказвания, игри на думи и загадки, до чийто елиптичен смисъл не са достигнали дори съвременниците на философа.