„Светът е само начало“

Народност: българска
ISBN: 978-619-176-116-6
година: 2018
корици: меки
страници: 164
Цена: 12 лв.

Издателска къща Гутенберг направи своите първи стъпки в българската научна фантастика. Почитателите на жанра със сигурност ще се зарадват да открият повестта на Мартин Петков „Светът е само начало“ (2018). Освен с увлекателния сюжет, който има разпознаваем антиутопичен привкус, Мартин Петков може да изненада дори познавачите с криминалните нюанси, прямотата, наблюдателността и усещането за детайла в своята творба. Авторът отново е привлечен се оказва от тъмната страна на нашите желания и, следвайки примера на любими автори на много поколения като Аркадий и Борис Стругацки, прави точен разрез на едно странно познато общество и на необикновеното в неговото ежедневие.

„Пристъпвайки прага на романа, читателят забелязва как героите се отърсват от оковите на автора, оживяват и започват да дишат. Неусетно същият този читател е понесен гласа на Мартин Петков, който с ирония и усет за бъдното споделя своето знание за тъмната природа на човека, за неговите блянове и скрити мечти. „Светът е само начало“ жонглира с различни стереотипи и предразсъдъци, водейки към откриването на нови, неподозирани гледни точки спрямо някои на пръв поглед обикновени случки. Институциите и обществото започват да изглеждат напълно беззащитни пред дебнещите фантастични, почти сюрреалистични видения. В сумрака пробласват нишките на остросюжетно повествование, в което се въплъщава гласът на автора и незнайно как успява да ни подскаже, че можем да оцелеем.“

Николай Тодоров

„Богът на динамото“

Автор: Хърбърт Уелс
Народност: английска
ISBN: 978-619-176-104-3
година: 2017
корици: меки
страници: 244
Цена: 16 лв.

Малък екип от съзаклятници, състоящ се главно от преводачи и редактори, си науми да отдаде почит на свой любим автор от детството. Поводът беше 150 години от рождението и 70 години от смъртта му… Уелс. Не градът, а Вселената Хърбърт Джордж Уелс (1866–1946).
В настоящия сборник са събрани на едно място няколко известни разказа в актуализирани преводи и няколко непознати негови кратки прозаични творби – всички те могат да се нарекат „любими“, въпреки че това е само песъчинка от огромното наследство на писателя.
Нека самите произведения говорят за себе си.

В младостта си Хърбърт Уелс споделя: „Човекът е неестествено животно, бунтовното дете на Природата, и все повече и повече се обръща срещу своенравната и сурова ръка, която го е отгледала“ („Модерна утопия“, 1905). Към края на своя живот, след като е извървял дълъг път, той е далеч по-мрачен: „Досега повторението е изглеждало като основен закон на живота. Нощта е следвала деня, а денят – нощта. Ала в тази странна нова фаза от съществуването, през която преминава нашата вселена, става очевидно, че събитията повече не се повтарят. Те продължават ли, продължават, докато не се превърнат в непроницаема мистерия, в безгласна и необятна тъмнина, срещу която упоритата настойчивост на неудовлетворените ни умове може да се бори, но само докато веднъж завинаги бъде надмогната. И нашият свят на самозаблуда няма да допусне нищо подобно. Ще загине посред своите бягства и нелепици. Той е като конвой, изгубен сред мрака на непознат скалист бряг, при пирати, каращи се в каютата с картата, и диваци, катерещи се отстрани на корабите, за да грабят и злочинстват както им дойде“ („Съзнание на своя предел“, 1945).