История на конете вихрогони, разказана от самите тях

Народност: румънска
Автор: Флорин Бикан
ISBN: 978-619-176-132-6
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 216
Цена: 24 лв.
Преводач: Иван Радев
Редактор: Лора Ненковска
Илюстрации: Весела Кучева

Авторът Флорин Бикан е известен преводач на детски книжки от английски на румънски език. Романът му се появява за пръв път през 2014 г. в Румъния, като преди него са се появили още две детски книги от същия автор. Целта на Флорин Бикан е да се опита да накара хората отново да четат фолклорните приказки, такива, каквито са били познати в неговото детство.
Работата с деца затвърждава наблюденията му, че днес хората в Румъния са престанали да четат приказки и написва книга, в която връща героите от приказките и разказва вълшебните приказки с герои и коне, но този път от гледната точка на вълшебните коне от румънските фолклорни приказки.
В книгата „История на конете вихрогони, разказана от самите тях“ са вплетени 7 народни приказки, създадени като роман. Тук идва и големият принос на редактора Лора Ненковска, чиято тежка работа е била да направи тези приказки, създадени като роман, знакови и да направи различията минимални за българската читателска аудитория, която е израстнала с българските фолклорни приказки и ги познава добре, и да направи така, че приказките да звучат еднакво интересно както за децата, така и за възрастните, които ще им ги четат.

„Без посока все ходи,
И жребче в галоп роди.
На бегом го закърми,
Бързо се отдалечи.
По света да бродиш пеш,
Име да не му дадеш…“

Валтер Бенямин „Избрана проза“

Народност: немска
Автор: Валтер Бенямин
ISBN: 978-619-176-129-6
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 172
Цена: 14 лв.
Преводач: Емил Антонов

„Да се подчертава патетично или фанатично загадъчната страна на загадъчното, не ни помага да напредваме. По-скоро проникваме в загадката само дотолкова, доколкото я преоткриваме във всекидневното благодарение на диалектическа оптика, а тя, от своя страна, възприема ежедневното като непроницаемо, а непроницаемото – като ежедневно…“ Наследството на Валтер Бенямин, един от най-оригиналните и значими мислители на ХХ век, включва стотици страници с художествена проза, често опираща се на автобиографичните му бележки и на оригиналните му наблюдения върху дребните детайли от миналото и от настоящето.
Още приживе австрийският писател Хуго фон Хофманстал назовава някои от текстовете му „напълно несравними“ и това не се дължи единствено на помръкналия блясък на тогавашната немскоезична критика.
Свободно реещата се мисъл на пръв поглед случайно попада на образи от сънищата и нейната бдителност бива възнаградена с озарения (може би на моменти дори с „озаряваща скука“).
В настоящия сборник са включени предимно прозаични произведения, писани през последното десетилетие от живота на Бенямин. Из тези позабра вени страници могат да се открият не само характерните му, пропити с ирония идеи, а и необикновената чувствителност, с която е опознавал живота (Хана Аренд изтъква, че това е дарбата му „да мисли поетично“, а пък Сюзън Зонтаг подчертава, че Бенямин в действителност успява докрай „да очертае“ живота на духа).
И може с право да се твърди, че преоткриването на Бенямин ни води по-надалече от легендата за него.

„Дордето не се вижда, Иисусе мой!“

Народност: аржентинска
Автор: Елена Понятовска
ISBN: 978-619-176-128-9
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 432
Цена: 18 лв.
Преводач: Николай Тодоров

В Мексико се смята, че възрастните се смаляват, за да заемат по-малко място на земята, на която са живели тъй дълго… Може да се случи също с времето да станат свадливи или почти да откажат да споделят нещо – съкровеният свят на техните спомени постепенно се е превърнал в твърде скъпоценно настояще.
Гласът на авторката, която сега е връстничка на Хесуса Паланкарес, преливат един в друг, както се смесват историята и въображението. Двете заживяват в една къща на улица „Сур“ 94, горе, под самия покрив, където се оказва последното жилище на Хесуса и тя го нарежда с летви, тухли и парчета плат; макар да има котлон, прави на пода малко огнище и на един канап окачи своите фусти, които превръща в завеса – завеса с много плат, отделяща леглото от останалата част на крайно оскъдната стая; вижда се също дървена маса, която ѝ служи за гладене и за ядене; под един от по-късите крака на масата стои тухла, която я крепи; в един ъгъл са наредени
всички светии – същите, които се виждат и в предишния квартал – и сред тях стои светият Младенец от Аточа, със своя стрък светлоглава леуцена…
Гласът забравя, че реди изповед, но не губи страстната си връзка с живота. И все пак тъкмо от този дом, от който се процежда нов живот, струят неназовими болка и сила. Ден преди да си отиде, Хесуса нарежда: „Хвърлете ме на улицата, да ме изядат кучетата, не се занимавайте с мен, не искам да дължа нищо на никого“. И още: „Оставете ме на мира” – това са думите, които напомнят че идва момент, в който човек страда тъй много, че не може да спре да страда и е способен от смъртния одър да откаже дори протегнатата приятелска ръка и избледнява мисълта за други времена…

„Край езерото“

Народност: австрийска
ISBN: 978-619-176-122-7
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 176
Цена: 16 лв.

Автор на разкази, скици, образи, фигури, карикатури, очерци, импресии, сцени, етюди, афоризми, размисли, бележки, фрагменти, стихотворения в проза, студии, репортажи, фрески, екстракти от живота телеграми на духа или игри на духа…
Все още съществуват кръгове от негови поклонници, а приживе той е бил обект на възхищението за своите съвременници Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Густав Климт, Роберт Музил, Карл Краус, Алфред Полгар, Херман Бар и почти цялата австрийска артистична общност. Франц Кафка, Теодор Адорно и Томас Ман също са сред неговите почитатели.
Сто години след смъртта на автора, когато е издадена и първата му книга на български, и деветдесет и осем след като е издадена последната идва време да си спомним за австрийския писател Петер Алтенберг.
Бохемският живот го принуждава да съществува в мизерия, макар и да е номиниран за Нобелова награда; след епохата на сецесиона и постимпресионизма детайлите в текстовете му се замъгляват и губят своята яснота и еднозначност; иронията пък губи своя контекст; обаче философията на живота, която те изразяват, все така диша и не спира да звучи съвременно в кратките му прозаични опуси. И понякога те са сравнявани с градската версия на раковини: когато биват доближени до ухото, техният шум е вече непълна история (или може би гатанка), която пази и простотата, и прекомерността си.

„Светът е само начало“

Народност: българска
Автор: Мартин Петков
ISBN: 978-619-176-116-6
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 164
Цена: 12 лв.

Издателска къща Гутенберг направи своите първи стъпки в българската научна фантастика. Почитателите на жанра със сигурност ще се зарадват да открият повестта на Мартин Петков „Светът е само начало“ (2018). Освен с увлекателния сюжет, който има разпознаваем антиутопичен привкус, Мартин Петков може да изненада дори познавачите с криминалните нюанси, прямотата, наблюдателността и усещането за детайла в своята творба. Авторът отново е привлечен се оказва от тъмната страна на нашите желания и, следвайки примера на любими автори на много поколения като Аркадий и Борис Стругацки, прави точен разрез на едно странно познато общество и на необикновеното в неговото ежедневие.

„Пристъпвайки прага на романа, читателят забелязва как героите се отърсват от оковите на автора, оживяват и започват да дишат. Неусетно същият този читател е понесен гласа на Мартин Петков, който с ирония и усет за бъдното споделя своето знание за тъмната природа на човека, за неговите блянове и скрити мечти. „Светът е само начало“ жонглира с различни стереотипи и предразсъдъци, водейки към откриването на нови, неподозирани гледни точки спрямо някои на пръв поглед обикновени случки. Институциите и обществото започват да изглеждат напълно беззащитни пред дебнещите фантастични, почти сюрреалистични видения. В сумрака пробласват нишките на остросюжетно повествование, в което се въплъщава гласът на автора и незнайно как успява да ни подскаже, че можем да оцелеем.“

Николай Тодоров

„Дихание от сянка“

Народност: руска
Автор: Евгений Замятин
ISBN: 978-619-176-119-7
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 256
Цена: 16 лв.

Осемдесет години след смъртта си авторът на бележития антиутопичен роман „Ние“ (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик – в онази „друга реалност“, която кара страниците да се прелистват. „Преживяването“ на „Ние“ причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: „Неми задъхани дни…“ (разказът „Сам“ от 1908 г., който се счита за първата публикация на писателя).
В настоящият сборник с избрана проза от писателя ще откриете: „Автобиография“ (1928), „Девойката“ (1910), „Пройдохата“(1913), „Алатир“ (1914), „Африка“ (1916), „Островитяни“ (1917), „Знамението“ (1918), „Мамай“ (1920), „Стенка Разин“ (1932-1933), „За моите съпруги, за ледоразбивачите и за Русия“ (1932).

 

„Богът на динамото“

Автор: Хърбърт Уелс
Народност: английска
ISBN: 978-619-176-104-3
година: 2017
корици: меки
страници: 244
Цена: 16 лв.

Малък екип от съзаклятници, състоящ се главно от преводачи и редактори, си науми да отдаде почит на свой любим автор от детството. Поводът беше 150 години от рождението и 70 години от смъртта му… Уелс. Не градът, а Вселената Хърбърт Джордж Уелс (1866–1946).
В настоящия сборник са събрани на едно място няколко известни разказа в актуализирани преводи и няколко непознати негови кратки прозаични творби – всички те могат да се нарекат „любими“, въпреки че това е само песъчинка от огромното наследство на писателя.
Нека самите произведения говорят за себе си.

В младостта си Хърбърт Уелс споделя: „Човекът е неестествено животно, бунтовното дете на Природата, и все повече и повече се обръща срещу своенравната и сурова ръка, която го е отгледала“ („Модерна утопия“, 1905). Към края на своя живот, след като е извървял дълъг път, той е далеч по-мрачен: „Досега повторението е изглеждало като основен закон на живота. Нощта е следвала деня, а денят – нощта. Ала в тази странна нова фаза от съществуването, през която преминава нашата вселена, става очевидно, че събитията повече не се повтарят. Те продължават ли, продължават, докато не се превърнат в непроницаема мистерия, в безгласна и необятна тъмнина, срещу която упоритата настойчивост на неудовлетворените ни умове може да се бори, но само докато веднъж завинаги бъде надмогната. И нашият свят на самозаблуда няма да допусне нищо подобно. Ще загине посред своите бягства и нелепици. Той е като конвой, изгубен сред мрака на непознат скалист бряг, при пирати, каращи се в каютата с картата, и диваци, катерещи се отстрани на корабите, за да грабят и злочинстват както им дойде“ („Съзнание на своя предел“, 1945).

„Ключови тонове“

Автор: Джордж Еджъртън
Народност: ирландска
ISBN: 978-619-176-095-4
година: 2017
корици: меки
страници: 180
Цена: 13 лв.

Определяща за личността на Мери Чавелита Дън (по-известна като Джордж  Еджъртън) е срещата на строгия католицизъм и австралийското свободомислие. Тя е родена в ирландско-уелско семейство в Мелбърн, но на шестнайсет години, след смъртта на майка си, напуска семейната стряха, за да живее в Германия, Норвегия, Англия и други страни. Ала завинаги ще запази в себе си дълбокото убеждение, че е ирландка. Единственият ѝ син умира рано – като войник, жертвал се в името на Великобритания – обаче богатият и разностранен опит, претворен в нейните книги, проблематизира националността ѝ. Еджъртън с изящество и дръзновение се противопоставя на закостенялостта на викторианското. В емблематичния сборник „Ключови тонове“ може да се открие множествената гледна точка към едно неспокойно време, в което – като в замъглено огледало – се разпознава английският живот. Изгражда се нова представа за историята – с нейните кръстопътища и избори, които водят до паралелни начини на съществуване – и за модерната, разкъсвана от съмнения личност. Идеите простират корени към своите съкровени дълбини, без да изгубват от поглед бъдещото всеобщо обновление, на естетическо и етическо преобразуване. Еджъртън не е безпощадна, но сякаш загърбването на ограниченията е достатъчно те да спрат да съществуват, а човек разбира, че това е повече от просто приглушаване на светлините.

„Африкански лов“

Автор: Николай Гумильов
Народност: Руска
ISBN: 978-619-176-093-0
година: 2017
корици: меки
страници: 216
Цена: 14 лв.

Николай Гумильов – поет, прозаик, литературен критик, издател, основател на поетическото направление акмеизъм, пътешественик, етнограф и още, и още. Годините през които е живял: 1886-1921, съвпадат с исторически катаклизми, които прекрояват световния ред и географските карти, преобръщат съдбите на милиони, сред които са и десетки руски писатели.
Една от житейските посоки, примамили няколко пъти страстния пътешественик Гумильов, е Африка. Първоначално в мечтите си, а после и „на живо“ той общува с тази екзотична земя, която в началото на миналия век е все още тайнствена и загадъчна за европееца. Африка става и остава една от водещите теми в творчеството на Гумильов, присъства в поезията и прозата, в пътеписите и дневниците му.
Сборникът Африкански лов среща българския читател за първи път с разкази, повести и дневникови записи на Гумильов. Това е и по-голямата част от белетристичното му наследство. Избраното заглавие Африкански лов съответства на един от разказите, включени в настоящия сборник и известен още като Африкански дневник.
Както е характерно за всеки голям творец, така и Гумильов не може да бъде прочетен, изучен, разбран докрай. Всяко проникване в неговия свят обаче е предизвикателство и гарантира неочаквани открития.

„Златното хвърчило“

Автор: Дежьо Костолани
Народност: Унгарска
ISBN: 978-619-176-087-9
Година: 2016
Корици: меки
Страници: 308
Цена: 12 лв.

Авторът Дежьо Костолани е смятан за един от най-добрите представители на унгарската новелистика.
Златното хвърчило е най-красивият роман на Костолани, отразява чувствата и идеите на една отминала епоха, както и преживяванията от детството на самия автор, изречени чрез неговите герои. Действието се развива в незначителен малък град, наречен Шарсег („Кален край“ на унг.), където се разиграва трагедията на един хуманист. Антал Новак е учител с либерални идеи, верен на принципте си. Той се опитва да намери общ език с младото поколение – с учениците и с дъщеря си, но усилията му трудно срещат разбиране. Носталгичната идилична атмосфера се сблъсква с безгрижието на младостта. Героите на романа по свой път търсят решение на въпросите за човешките ценности, за избирането на поприще, по различен начин разбират философията на живота, като някои от тях не спират пред нищо, дори пред жестоки постъпки, за да намерят своето щастие.
Книгата е преведена на Стефка Хрусанова.