„Трите капки кръв на Рая“

Народност: унгарска
Автор: Ласло Мартон
ISBN: 978-619-176-127-2
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 276
Цена: 14 лв.
Преводач: Стефка Хрусанова

Унгарският писател, драматург, есеист и преводач Ласло Мартон е роден на 23 април 1959 г. в Будапеща. През 1983 г. завършва унгарска и немска филология в Будапещенския университет. От 1983 до 1990 г. е сътрудник на издателство „Хеликон“ в Будапеща. От 1990 г. работи като писател на свободна практика. През 1998 и 1999 г. живее в Берлин като стипендиант на ДААД. Мартон публикува преди всичко на унгарски език, но пише и литературни творби на немски. Носител на множество литературни награди, най-новата от които е на името на Фридрих Гундолф (2017), обичан от унгарските читатели, наложил се с многообразието и интелектуалната изтънченост на произведенията си. Автор е на над 20 книги, през последните няколко години публикува още два романа – „Фалшив свидетел“ (2016), „Два обелиска“ (2018); на повече от 15 пиеси. Превел е над 15 книги и няколко пиеси от немски и английски език с автори: Мартин Лутер, Андреас Грифиус, Новалис, Либскинд, Фолкер Браун, Гюнтер Грас, братя Грим, Гьоте, Клайст, Себастиан Брант, Валтер Бенямин, Шекспир и др.
„Tpитe ĸaпĸи ĸpъв нa Paя“ е втората част от трилогията „Бpaтcтвo“ (2001–2003),  продължение на увлекателния разказ за историята на Унгария в края на ХVІІ век. Първата част от трилогията,  озаглавена „Принудително освобождение“, беше публикувана през 2015 г. от издателска къща „Гутенберг“.
В „Tpитe ĸaпĸи ĸpъв нa Paя“ продължават приключенията на главния герой Шандор Карои, който отвежда от Виена в дома си своя брат Ищван, появил се, след като дълго време е смятан за безследно изчезнал или загинал в битката при Зента. Намерението на Шандор Карои е да върне на брат си собствеността и правото на владение на първороден син. Същевременно все повече нарастват съмненията му, че това не е истинският му брат, а измамник, който е бил в плен заедно с Ищван Карои и е освободен с откуп вместо него. Съпругата на Шандор, Кристина Баркоци, бивша годеница на Ищван, с вълнение чака завръщането на любимия си. Нейната гледна точка разкрива признаците, че се подготвя голямо въстание срещу властта на Хабсбургите, само няколко години след войните срещу турците. В семейното имение Надкарой се появяват и Шеньеи, който на драго сърце би дал дъщеря си Катица за съпруга на освободения от Смирна Ищван Карои, и един испански аристократ, който търси изгубения си слуга в къщата. С него са свързани   и турската пленница  Картигам, и брат ѝ Ахмед, които същевременно са герои в тайнствен ръкопис на бароков роман. Действието се развива на фона на истински събития от историята на Унгария, периода на противопоставяне на поддръжниците и противниците на Хабсбургската империя, преплитат се фикция и реалност, многопластови значения. Напрежението се поддържа от сложната структура на повествованието и от неочакваните обрати в съдбата на героите.

История на конете вихрогони, разказана от самите тях

Народност: румънска
Автор: Флорин Бикан
ISBN: 978-619-176-132-6
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 216
Цена: 24 лв.
Преводач: Иван Радев
Редактор: Лора Ненковска
Илюстрации: Весела Кучева

Авторът Флорин Бикан е известен преводач на детски книжки от английски на румънски език. Романът му се появява за пръв път през 2014 г. в Румъния, като преди него са се появили още две детски книги от същия автор. Целта на Флорин Бикан е да се опита да накара хората отново да четат фолклорните приказки, такива, каквито са били познати в неговото детство.
Работата с деца затвърждава наблюденията му, че днес хората в Румъния са престанали да четат приказки и написва книга, в която връща героите от приказките и разказва вълшебните приказки с герои и коне, но този път от гледната точка на вълшебните коне от румънските фолклорни приказки.
В книгата „История на конете вихрогони, разказана от самите тях“ са вплетени 7 народни приказки, създадени като роман. Тук идва и големият принос на редактора Лора Ненковска, чиято тежка работа е била да направи тези приказки, създадени като роман, знакови и да направи различията минимални за българската читателска аудитория, която е израстнала с българските фолклорни приказки и ги познава добре, и да направи така, че приказките да звучат еднакво интересно както за децата, така и за възрастните, които ще им ги четат.

„Без посока все ходи,
И жребче в галоп роди.
На бегом го закърми,
Бързо се отдалечи.
По света да бродиш пеш,
Име да не му дадеш…“

Валтер Бенямин „Избрана проза“

Народност: немска
Автор: Валтер Бенямин
ISBN: 978-619-176-129-6
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 172
Цена: 14 лв.
Преводач: Емил Антонов

„Да се подчертава патетично или фанатично загадъчната страна на загадъчното, не ни помага да напредваме. По-скоро проникваме в загадката само дотолкова, доколкото я преоткриваме във всекидневното благодарение на диалектическа оптика, а тя, от своя страна, възприема ежедневното като непроницаемо, а непроницаемото – като ежедневно…“ Наследството на Валтер Бенямин, един от най-оригиналните и значими мислители на ХХ век, включва стотици страници с художествена проза, често опираща се на автобиографичните му бележки и на оригиналните му наблюдения върху дребните детайли от миналото и от настоящето.
Още приживе австрийският писател Хуго фон Хофманстал назовава някои от текстовете му „напълно несравними“ и това не се дължи единствено на помръкналия блясък на тогавашната немскоезична критика.
Свободно реещата се мисъл на пръв поглед случайно попада на образи от сънищата и нейната бдителност бива възнаградена с озарения (може би на моменти дори с „озаряваща скука“).
В настоящия сборник са включени предимно прозаични произведения, писани през последното десетилетие от живота на Бенямин. Из тези позабра вени страници могат да се открият не само характерните му, пропити с ирония идеи, а и необикновената чувствителност, с която е опознавал живота (Хана Аренд изтъква, че това е дарбата му „да мисли поетично“, а пък Сюзън Зонтаг подчертава, че Бенямин в действителност успява докрай „да очертае“ живота на духа).
И може с право да се твърди, че преоткриването на Бенямин ни води по-надалече от легендата за него.

„Дордето не се вижда, Иисусе мой!“

Народност: аржентинска
Автор: Елена Понятовска
ISBN: 978-619-176-128-9
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 432
Цена: 18 лв.
Преводач: Николай Тодоров

В Мексико се смята, че възрастните се смаляват, за да заемат по-малко място на земята, на която са живели тъй дълго… Може да се случи също с времето да станат свадливи или почти да откажат да споделят нещо – съкровеният свят на техните спомени постепенно се е превърнал в твърде скъпоценно настояще.
Гласът на авторката, която сега е връстничка на Хесуса Паланкарес, преливат един в друг, както се смесват историята и въображението. Двете заживяват в една къща на улица „Сур“ 94, горе, под самия покрив, където се оказва последното жилище на Хесуса и тя го нарежда с летви, тухли и парчета плат; макар да има котлон, прави на пода малко огнище и на един канап окачи своите фусти, които превръща в завеса – завеса с много плат, отделяща леглото от останалата част на крайно оскъдната стая; вижда се също дървена маса, която ѝ служи за гладене и за ядене; под един от по-късите крака на масата стои тухла, която я крепи; в един ъгъл са наредени
всички светии – същите, които се виждат и в предишния квартал – и сред тях стои светият Младенец от Аточа, със своя стрък светлоглава леуцена…
Гласът забравя, че реди изповед, но не губи страстната си връзка с живота. И все пак тъкмо от този дом, от който се процежда нов живот, струят неназовими болка и сила. Ден преди да си отиде, Хесуса нарежда: „Хвърлете ме на улицата, да ме изядат кучетата, не се занимавайте с мен, не искам да дължа нищо на никого“. И още: „Оставете ме на мира” – това са думите, които напомнят че идва момент, в който човек страда тъй много, че не може да спре да страда и е способен от смъртния одър да откаже дори протегнатата приятелска ръка и избледнява мисълта за други времена…

„Край езерото“

Народност: австрийска
ISBN: 978-619-176-122-7
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 176
Цена: 16 лв.

Автор на разкази, скици, образи, фигури, карикатури, очерци, импресии, сцени, етюди, афоризми, размисли, бележки, фрагменти, стихотворения в проза, студии, репортажи, фрески, екстракти от живота телеграми на духа или игри на духа…
Все още съществуват кръгове от негови поклонници, а приживе той е бил обект на възхищението за своите съвременници Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Густав Климт, Роберт Музил, Карл Краус, Алфред Полгар, Херман Бар и почти цялата австрийска артистична общност. Франц Кафка, Теодор Адорно и Томас Ман също са сред неговите почитатели.
Сто години след смъртта на автора, когато е издадена и първата му книга на български, и деветдесет и осем след като е издадена последната идва време да си спомним за австрийския писател Петер Алтенберг.
Бохемският живот го принуждава да съществува в мизерия, макар и да е номиниран за Нобелова награда; след епохата на сецесиона и постимпресионизма детайлите в текстовете му се замъгляват и губят своята яснота и еднозначност; иронията пък губи своя контекст; обаче философията на живота, която те изразяват, все така диша и не спира да звучи съвременно в кратките му прозаични опуси. И понякога те са сравнявани с градската версия на раковини: когато биват доближени до ухото, техният шум е вече непълна история (или може би гатанка), която пази и простотата, и прекомерността си.

„Светът е само начало“

Народност: българска
Автор: Мартин Петков
ISBN: 978-619-176-116-6
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 164
Цена: 12 лв.

Издателска къща Гутенберг направи своите първи стъпки в българската научна фантастика. Почитателите на жанра със сигурност ще се зарадват да открият повестта на Мартин Петков „Светът е само начало“ (2018). Освен с увлекателния сюжет, който има разпознаваем антиутопичен привкус, Мартин Петков може да изненада дори познавачите с криминалните нюанси, прямотата, наблюдателността и усещането за детайла в своята творба. Авторът отново е привлечен се оказва от тъмната страна на нашите желания и, следвайки примера на любими автори на много поколения като Аркадий и Борис Стругацки, прави точен разрез на едно странно познато общество и на необикновеното в неговото ежедневие.

„Пристъпвайки прага на романа, читателят забелязва как героите се отърсват от оковите на автора, оживяват и започват да дишат. Неусетно същият този читател е понесен гласа на Мартин Петков, който с ирония и усет за бъдното споделя своето знание за тъмната природа на човека, за неговите блянове и скрити мечти. „Светът е само начало“ жонглира с различни стереотипи и предразсъдъци, водейки към откриването на нови, неподозирани гледни точки спрямо някои на пръв поглед обикновени случки. Институциите и обществото започват да изглеждат напълно беззащитни пред дебнещите фантастични, почти сюрреалистични видения. В сумрака пробласват нишките на остросюжетно повествование, в което се въплъщава гласът на автора и незнайно как успява да ни подскаже, че можем да оцелеем.“

Николай Тодоров

„Дихание от сянка“

Народност: руска
Автор: Евгений Замятин
ISBN: 978-619-176-119-7
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 256
Цена: 16 лв.

Осемдесет години след смъртта си авторът на бележития антиутопичен роман „Ние“ (завършен още през 1921 г. и публикуван в СССР чак през 1988 г.), се нуждае не от представяне, а от отклик – в онази „друга реалност“, която кара страниците да се прелистват. „Преживяването“ на „Ние“ причинява постоянна промяна в световъзприятието на читателя, но не по-малко завладяващи са другите му прозаични творби, събрани в живите, но и разтърсващи като ледоразбивач слова, които започват с: „Неми задъхани дни…“ (разказът „Сам“ от 1908 г., който се счита за първата публикация на писателя).
В настоящият сборник с избрана проза от писателя ще откриете: „Автобиография“ (1928), „Девойката“ (1910), „Пройдохата“(1913), „Алатир“ (1914), „Африка“ (1916), „Островитяни“ (1917), „Знамението“ (1918), „Мамай“ (1920), „Стенка Разин“ (1932-1933), „За моите съпруги, за ледоразбивачите и за Русия“ (1932).

 

„Богът на динамото“

Автор: Хърбърт Уелс
Народност: английска
ISBN: 978-619-176-104-3
година: 2017
корици: меки
страници: 244
Цена: 16 лв.

Малък екип от съзаклятници, състоящ се главно от преводачи и редактори, си науми да отдаде почит на свой любим автор от детството. Поводът беше 150 години от рождението и 70 години от смъртта му… Уелс. Не градът, а Вселената Хърбърт Джордж Уелс (1866–1946).
В настоящия сборник са събрани на едно място няколко известни разказа в актуализирани преводи и няколко непознати негови кратки прозаични творби – всички те могат да се нарекат „любими“, въпреки че това е само песъчинка от огромното наследство на писателя.
Нека самите произведения говорят за себе си.

В младостта си Хърбърт Уелс споделя: „Човекът е неестествено животно, бунтовното дете на Природата, и все повече и повече се обръща срещу своенравната и сурова ръка, която го е отгледала“ („Модерна утопия“, 1905). Към края на своя живот, след като е извървял дълъг път, той е далеч по-мрачен: „Досега повторението е изглеждало като основен закон на живота. Нощта е следвала деня, а денят – нощта. Ала в тази странна нова фаза от съществуването, през която преминава нашата вселена, става очевидно, че събитията повече не се повтарят. Те продължават ли, продължават, докато не се превърнат в непроницаема мистерия, в безгласна и необятна тъмнина, срещу която упоритата настойчивост на неудовлетворените ни умове може да се бори, но само докато веднъж завинаги бъде надмогната. И нашият свят на самозаблуда няма да допусне нищо подобно. Ще загине посред своите бягства и нелепици. Той е като конвой, изгубен сред мрака на непознат скалист бряг, при пирати, каращи се в каютата с картата, и диваци, катерещи се отстрани на корабите, за да грабят и злочинстват както им дойде“ („Съзнание на своя предел“, 1945).

„Ключови тонове“

Автор: Джордж Еджъртън
Народност: ирландска
ISBN: 978-619-176-095-4
година: 2017
корици: меки
страници: 180
Цена: 13 лв.

Определяща за личността на Мери Чавелита Дън (по-известна като Джордж  Еджъртън) е срещата на строгия католицизъм и австралийското свободомислие. Тя е родена в ирландско-уелско семейство в Мелбърн, но на шестнайсет години, след смъртта на майка си, напуска семейната стряха, за да живее в Германия, Норвегия, Англия и други страни. Ала завинаги ще запази в себе си дълбокото убеждение, че е ирландка. Единственият ѝ син умира рано – като войник, жертвал се в името на Великобритания – обаче богатият и разностранен опит, претворен в нейните книги, проблематизира националността ѝ. Еджъртън с изящество и дръзновение се противопоставя на закостенялостта на викторианското. В емблематичния сборник „Ключови тонове“ може да се открие множествената гледна точка към едно неспокойно време, в което – като в замъглено огледало – се разпознава английският живот. Изгражда се нова представа за историята – с нейните кръстопътища и избори, които водят до паралелни начини на съществуване – и за модерната, разкъсвана от съмнения личност. Идеите простират корени към своите съкровени дълбини, без да изгубват от поглед бъдещото всеобщо обновление, на естетическо и етическо преобразуване. Еджъртън не е безпощадна, но сякаш загърбването на ограниченията е достатъчно те да спрат да съществуват, а човек разбира, че това е повече от просто приглушаване на светлините.

„Африкански лов“

Автор: Николай Гумильов
Народност: Руска
ISBN: 978-619-176-093-0
година: 2017
корици: меки
страници: 216
Цена: 14 лв.

Николай Гумильов – поет, прозаик, литературен критик, издател, основател на поетическото направление акмеизъм, пътешественик, етнограф и още, и още. Годините през които е живял: 1886-1921, съвпадат с исторически катаклизми, които прекрояват световния ред и географските карти, преобръщат съдбите на милиони, сред които са и десетки руски писатели.
Една от житейските посоки, примамили няколко пъти страстния пътешественик Гумильов, е Африка. Първоначално в мечтите си, а после и „на живо“ той общува с тази екзотична земя, която в началото на миналия век е все още тайнствена и загадъчна за европееца. Африка става и остава една от водещите теми в творчеството на Гумильов, присъства в поезията и прозата, в пътеписите и дневниците му.
Сборникът Африкански лов среща българския читател за първи път с разкази, повести и дневникови записи на Гумильов. Това е и по-голямата част от белетристичното му наследство. Избраното заглавие Африкански лов съответства на един от разказите, включени в настоящия сборник и известен още като Африкански дневник.
Както е характерно за всеки голям творец, така и Гумильов не може да бъде прочетен, изучен, разбран докрай. Всяко проникване в неговия свят обаче е предизвикателство и гарантира неочаквани открития.