„Преждевременни романи“

Народност: испанска
Автор: Роса Часел
Преводач: Николай Тодоров
ISBN: 978-619-176-163-0
Година: 2019
Корици: меки
Страници: 284
Цена: 20 лв.

Младостта на Роса Часел (1898-1994) е свързана с испанския авангард в литературата, изящните и приложните изкуства. Тя е близка едновременно до първите модернисти и до Х. Р. Хименес, Х. Ортега-и-Гасет и Р. Гомес де ла Серна. Дългите години на изгнание в Мексико, Аржентина, Бразилия, САЩ и др. не успяват да попречат на плодотворната ѝ работа и на дълбоката връзка с родината и литературната група, позната като Поколението на 27-а. Нейната сюрреалистична проза, често с автобиографичен характер, е най-известна с „Гара. Отиване и връщане“ (1930) и „Безразсъдството“ (1960). Часел публикува романи, стихове, есета, дневници и др. Вероятно най-плодотворният период от живота ѝ започва със завръщането в Испания след публикуването на „Квартал „Маривиляс“ (1976 г.) и когато завършва „Преждевременни романи“ (1981). През последното десетилетие от живота си получава някои от най-престижните отличия, включително Националната награда на Испания за литература (1987).

В „Преждевременни романи“ героите се изправят пред познатите въпроси за началото и края на човешкия път, измамната памет, смисъла на човешкото съществуване и промените, които настъпват с хода на времето, значението на творчеството и на мечтите и понякога отговорът идва от чудесата в обикновения живот, подобни на думата „вечност“, дори изписана в пръстта.

„Древност на облаци“

Народност: аржентинска
Автор: Ектор Данте Чинкота
Преводач: Николай Тодоров
ISBN: 978-619-176-151-7
Година: 2019
Корици: меки
Страници: 80
Цена: 15 лв.

Ектор Данте Чинкота започва литературната си кариера през 1965 г. с публикуването на „Ода за Рио де ла Плата в нейния най-сух ден“. Като автор на над четирийсет стихосбирки и литературоведски изследвания, той е изнасял лекции в десетки държави. Индивидуалистичните философски възгледи, елегичният стил и неокласическите му похвати спомагат да се открои като независим творец с полнозвучен глас, който стои в страни от тенденциите и увлеченията на времето и който въпреки това съумява да наложи своите идеи. Оригиналността му ярко личи дори в традиционната форма сонета. През 1993 г. бива удостоен с Национална награда за литература на Аржентина.

„Ангелът, мелницата, охлювът на фара“

Народност: испанска
Автор: Габриел Миро
Преводач: Детелина Димова
ISBN: 978-619-176-152-4
Година: 2019
Корици: меки
Страници: 284
Цена: 18 лв.

През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от художественото чувство свят. Читателят, от своя страна, на драго сърце се превръща в спътник през спомените, догатките и въжделенията на автора и героите му.

Раната от вълнението, опожареното изобилие на човечността разтварят плътта и пронизват целия живот на художника.

„В търсене на слънцето“

Народност: италианска
Автор: Лоренцо де Медичи
Преводач: Богдана Паскалева
ISBN: 978-619-176-147-0
Година: 2019
Корици: меки
Страници: 132
Цена: 16 лв.

Научете повече за дейността и живота на този меценат на културата и изкуството в нашата статия Великолепният – Лоренцо де Медичи.

Средата на XV век, най-бляскавите години на ренесансова Флоренция. Градът процъфтява под управлението на прочутата фамилия Медичи…
Лоренцо де Медичи (1449-1492), известен още като Лоренцо Великолепни, се превръща в един от най-умелите и почитани държавници на своята епоха. В същото време той е най-изтъкнатият покровител на изкуствата и сам оставя след себе си впечатляващо литературно наследство.
В настоящия сборник са събрани различни негови сонети, балати и канцони. Ясно личи, че финият усет на поета е допълнен от виртуозно владеене на формата и оригинална мисъл. С интерпретацията на популярни и малко познати мотиви тези стихове ни показват характерните за епохата светоусещане и стилистика. Творбите на Лоренцо Великолепни дават израз на преклонението пред чистите форми, завещани от Античността, и на една неповторима философия на любовта.

 

 

 

„Тъмната градина“

Народност: испанска
Автор: Рамон Мария дел Валие-Инклан
Преводач: Николай Тодоров
ISBN: 978-619-176-149-4
Година: 2019
Корици: меки
Страници: 268
Цена: 14 лв.

Както стихотворенията, така и разказите на Рамон Мария дел Валие-Инклан сполучливо са наречени „деца на поетична природа“. Изящният импресио­нистичен стил, декадентският привкус, ироничните подмятания, мозайката от фолклорни мотиви, мо­дернистичното митотворчество, субективното въз­приемане на пространството и времето, колоритът, орнаменталността и мелодиката на фразата… Това са само някои характерни черти на неговото творчество. „Тъмната градина“ и „Епиталамий“ на пръв поглед из­глеждат в съзвучие с творчеството на Мигел де Унаму­но, Хосе Мартинес Руис – Асорин, Алехандро Сава и Рафаел Барет, но позволяват на още един ярък глас да се роди и да зазвучи ясно, да даде израз на нови страс­ти и интелектуални дирения и да прехвърли невиж­дани преди мостове между литературния живот на Испания, Франция, Италия, Мексико и др. В противо­речива личност като Валие-Инклан традиционализмът е допълнен от съпротивата срещу ежедневното, а актуалността на несекващите му търсения се усе­ща дори в естетико-теологическите опити, събрани в „Чудният фенер“, близки до есеистиката на Морис Метерлинк или Уилям Б. Йейтс.

 

 

 

„Войните на Фатима“

Народност: португалска
Автор: Пауло Моура
Преводач: Илияна Чалъкова
ISBN: 978-619-176-142-5
Година: 2019
Корици: меки
Страници: 248
Цена: 18 лв.

Защо виденията на сестра Лусия се оказват тъй тясно свързани със световната история през XX век? По какъв начин нейната дарба е използвана за политически цели? Защо религиозните тайнства оказват решаващо влияние върху сблъсъка на католицизма и комунизма?
Разследването на португалския журналист и университетски преподавател Пауло Моура обхваща периода преди и след Втората световна война. Моура, който е отличен с многобройни награди за работата си в Косово, Афганистан, Ирак, Чечения, Алжир, Ангола, Кашмир, Либия, Судан и др., умело сплита историческите факти с анализа, оригиналните хипотези и фикцията.
Интригуващата експериментална форма на неговата книга помага на читателя да осмисли наследството на комунистическите режими, да вникне в религиозния фанатизъм, да се доближи до корените на вярата и да изгради своя собствена истина.

„Трите капки кръв на Рая“

Народност: унгарска
Автор: Ласло Мартон
Преводач: Стефка Хрусанова
ISBN: 978-619-176-127-2
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 276
Цена: 14 лв.
Преводач: Стефка Хрусанова

Унгарският писател, драматург, есеист и преводач Ласло Мартон е роден на 23 април 1959 г. в Будапеща. През 1983 г. завършва унгарска и немска филология в Будапещенския университет. От 1983 до 1990 г. е сътрудник на издателство „Хеликон“ в Будапеща. От 1990 г. работи като писател на свободна практика. През 1998 и 1999 г. живее в Берлин като стипендиант на ДААД. Мартон публикува преди всичко на унгарски език, но пише и литературни творби на немски. Носител на множество литературни награди, най-новата от които е на името на Фридрих Гундолф (2017), обичан от унгарските читатели, наложил се с многообразието и интелектуалната изтънченост на произведенията си. Автор е на над 20 книги, през последните няколко години публикува още два романа – „Фалшив свидетел“ (2016), „Два обелиска“ (2018); на повече от 15 пиеси. Превел е над 15 книги и няколко пиеси от немски и английски език с автори: Мартин Лутер, Андреас Грифиус, Новалис, Либскинд, Фолкер Браун, Гюнтер Грас, братя Грим, Гьоте, Клайст, Себастиан Брант, Валтер Бенямин, Шекспир и др.
„Tpитe ĸaпĸи ĸpъв нa Paя“ е втората част от трилогията „Бpaтcтвo“ (2001–2003),  продължение на увлекателния разказ за историята на Унгария в края на ХVІІ век. Първата част от трилогията,  озаглавена „Принудително освобождение“, беше публикувана през 2015 г. от издателска къща „Гутенберг“.
В „Tpитe ĸaпĸи ĸpъв нa Paя“ продължават приключенията на главния герой Шандор Карои, който отвежда от Виена в дома си своя брат Ищван, появил се, след като дълго време е смятан за безследно изчезнал или загинал в битката при Зента. Намерението на Шандор Карои е да върне на брат си собствеността и правото на владение на първороден син. Същевременно все повече нарастват съмненията му, че това не е истинският му брат, а измамник, който е бил в плен заедно с Ищван Карои и е освободен с откуп вместо него. Съпругата на Шандор, Кристина Баркоци, бивша годеница на Ищван, с вълнение чака завръщането на любимия си. Нейната гледна точка разкрива признаците, че се подготвя голямо въстание срещу властта на Хабсбургите, само няколко години след войните срещу турците. В семейното имение Надкарой се появяват и Шеньеи, който на драго сърце би дал дъщеря си Катица за съпруга на освободения от Смирна Ищван Карои, и един испански аристократ, който търси изгубения си слуга в къщата. С него са свързани   и турската пленница  Картигам, и брат ѝ Ахмед, които същевременно са герои в тайнствен ръкопис на бароков роман. Действието се развива на фона на истински събития от историята на Унгария, периода на противопоставяне на поддръжниците и противниците на Хабсбургската империя, преплитат се фикция и реалност, многопластови значения. Напрежението се поддържа от сложната структура на повествованието и от неочакваните обрати в съдбата на героите.

„История на конете вихрогони, разказана от самите тях“

Народност: румънска
Автор: Флорин Бикан
ISBN: 978-619-176-132-6
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 216
Цена: 24 лв.
Преводач: Иван Радев
Редактор: Лора Ненковска
Илюстрации: Весела Кучева

Авторът Флорин Бикан е известен преводач на детски книжки от английски на румънски език. Романът му се появява за пръв път през 2014 г. в Румъния, като преди него са се появили още две детски книги от същия автор. Целта на Флорин Бикан е да се опита да накара хората отново да четат фолклорните приказки, такива, каквито са били познати в неговото детство.
Работата с деца затвърждава наблюденията му, че днес хората в Румъния са престанали да четат приказки и написва книга, в която връща героите от приказките и разказва вълшебните приказки с герои и коне, но този път от гледната точка на вълшебните коне от румънските фолклорни приказки.
В книгата „История на конете вихрогони, разказана от самите тях“ са вплетени 7 народни приказки, създадени като роман. Тук идва и големият принос на редактора Лора Ненковска, чиято тежка работа е била да направи тези приказки, създадени като роман, знакови и да направи различията минимални за българската читателска аудитория, която е израстнала с българските фолклорни приказки и ги познава добре, и да направи така, че приказките да звучат еднакво интересно както за децата, така и за възрастните, които ще им ги четат.

„Без посока все ходи,
И жребче в галоп роди.
На бегом го закърми,
Бързо се отдалечи.
По света да бродиш пеш,
Име да не му дадеш…“

Може да прочетете откъс с първите глави на романа и да разгледате илюстрациите на Весела Кучева, които придружават българското издание тук

Валтер Бенямин „Избрана проза“

Народност: немска
Автор: Валтер Бенямин
ISBN: 978-619-176-129-6
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 172
Цена: 14 лв.
Преводач: Емил Антонов

„Да се подчертава патетично или фанатично загадъчната страна на загадъчното, не ни помага да напредваме. По-скоро проникваме в загадката само дотолкова, доколкото я преоткриваме във всекидневното благодарение на диалектическа оптика, а тя, от своя страна, възприема ежедневното като непроницаемо, а непроницаемото – като ежедневно…“ Наследството на Валтер Бенямин, един от най-оригиналните и значими мислители на ХХ век, включва стотици страници с художествена проза, често опираща се на автобиографичните му бележки и на оригиналните му наблюдения върху дребните детайли от миналото и от настоящето.
Още приживе австрийският писател Хуго фон Хофманстал назовава някои от текстовете му „напълно несравними“ и това не се дължи единствено на помръкналия блясък на тогавашната немскоезична критика.
Свободно реещата се мисъл на пръв поглед случайно попада на образи от сънищата и нейната бдителност бива възнаградена с озарения (може би на моменти дори с „озаряваща скука“).
В настоящия сборник са включени предимно прозаични произведения, писани през последното десетилетие от живота на Бенямин. Из тези позабра вени страници могат да се открият не само характерните му, пропити с ирония идеи, а и необикновената чувствителност, с която е опознавал живота (Хана Аренд изтъква, че това е дарбата му „да мисли поетично“, а пък Сюзън Зонтаг подчертава, че Бенямин в действителност успява докрай „да очертае“ живота на духа).
И може с право да се твърди, че преоткриването на Бенямин ни води по-надалече от легендата за него.

„Дордето не се вижда, Иисусе мой!“

Народност: аржентинска
Автор: Елена Понятовска
ISBN: 978-619-176-128-9
Година: 2018
Корици: меки
Страници: 432
Цена: 18 лв.
Преводач: Николай Тодоров

В Мексико се смята, че възрастните се смаляват, за да заемат по-малко място на земята, на която са живели тъй дълго… Може да се случи също с времето да станат свадливи или почти да откажат да споделят нещо – съкровеният свят на техните спомени постепенно се е превърнал в твърде скъпоценно настояще.
Гласът на авторката, която сега е връстничка на Хесуса Паланкарес, преливат един в друг, както се смесват историята и въображението. Двете заживяват в една къща на улица „Сур“ 94, горе, под самия покрив, където се оказва последното жилище на Хесуса и тя го нарежда с летви, тухли и парчета плат; макар да има котлон, прави на пода малко огнище и на един канап окачи своите фусти, които превръща в завеса – завеса с много плат, отделяща леглото от останалата част на крайно оскъдната стая; вижда се също дървена маса, която ѝ служи за гладене и за ядене; под един от по-късите крака на масата стои тухла, която я крепи; в един ъгъл са наредени
всички светии – същите, които се виждат и в предишния квартал – и сред тях стои светият Младенец от Аточа, със своя стрък светлоглава леуцена…
Гласът забравя, че реди изповед, но не губи страстната си връзка с живота. И все пак тъкмо от този дом, от който се процежда нов живот, струят неназовими болка и сила. Ден преди да си отиде, Хесуса нарежда: „Хвърлете ме на улицата, да ме изядат кучетата, не се занимавайте с мен, не искам да дължа нищо на никого“. И още: „Оставете ме на мира” – това са думите, които напомнят че идва момент, в който човек страда тъй много, че не може да спре да страда и е способен от смъртния одър да откаже дори протегнатата приятелска ръка и избледнява мисълта за други времена…