Най-новото в жанр преводна хуманитаристика

Последните книги в жанр преводна хуманитаристика, които подготвихме за вас, представляват любопитен мултинационален микс, комбиниращ примери от класиката на Испания и Австрия и най-новото в драматургията на Румъния.

Едно от тези заглавия беше прието с голям интерес от българските читатели и вече в продължение на три месеца оглавява списъка с най-продавани книги на издателска къща „Гутенберг“. Става въпрос за сборникът с избрана поезия на Паул Целан, а ето кои са и другите заглавия:

Роса Часел вероятно е единствената испанска писателка, която така пълноценно сплита поезия, проза и философия и единствената, която с такова изящество следва естетическите теории и принципи на Ортега-и-Гасет. Нещо повече: произведенията ѝ са не просто образни, а грабват читателя и не спират да го вълнуват с въпросите си. Това е и идеалът на мнозина представители на авангарда: сливането на идея и форма, на живот и творчество.

Нейните творби изграждат паралелни светове, в които от една страна, се отразява еволюцията във възгледите на героите и автора, а от друга – процесът на написване на произведението. Тя е сред първите автори, които използват „поток на съзнанието“, характерен за Джеймс Джойс, Дейвид Х. Уорънс и др. Необичайните асоциации и своеобразната логика на повествуванието не са изгубили способността си да стъписват.

Роденият в центъра на историческата област Буковина немскоезичен евреин Паул Анчел (на румънски – Анцел) разменя последователността на сричките на фамилното си име и оставя своя ярък отпечатък върху световната литература като Паул Целан. След Втората световна война името Целан се превръща в шиболет. Шиболет за лириката на преживелите ужасите на Холокоста, за екзистенциалната драма да пишеш на езика на насилниците си, за херметизъм, за късен модернизъм, за интертекстуалност, за магията на сложните съставни съществителни имена, за измеренията на абсолютната метафора…

Целан може да бъде четен с десетки разтворени книги наоколо, бързайки по меридианите на мисълта на автори като Петер Сонди, Ханс-Георг Гадамер, Жак Дерида, Михаел Хамбургер, дишайки едновременно поезията на Ингеборг Бахман, Бертолт Брехт… Целан може да бъде четен и сам, бавно, отново и отново.

  • Самолети от хартия – 10 пиеси на младата румънска драматуржка Елизе Вилк
    Превод: © 2019 Лора Ненковска и Иван Радев

Елизе Вилк е сред най-силните гласове на съвременната румънска драматургия. Пиесите говорят на езика на младите, на отритнатите, на различните, на онези, които обикновено не чуваме и не виждаме, защото очите и ушите ни са привикнали да търсят красивото и приятното за окото и ухото.

Темите, които я вълнуват, са разнообразни: агресията, насилието в училище, проблемите, характеризиращи ежедневието на цяло поколение деца, израстващи далеч от заминалите си да работят в чужбина родители; бедността в провинциалните градове, самотата, безразличието към проблемите на другите, семействата като разпадащи се клетки, задушавани от невъзможността на хората да се свързват един с другиго. Повечето ѝ пиеси „хващат за гърлото“ и те оставят безмълвен и безпомощен. Но от тях се пробужда и една допълнителна сетивност и вяра, че светът може да стане по-добро място, ако успеем да изразим себе си със силата на думите и ако другите съумеят да ни чуят.

Понастоящем Елизе Вилк е един от най-представителните и ярки румънски драматурзи, пиесите ѝ се поставят както на сцените на държавните театри в цялата страна, така и от независими театрални компании. Преведена е на над десет езика и творбите ѝ се играят с успех в Германия и Италия.

Новите книги през ноември

През ноември може да откриете три нови исторически заглавия, които излязоха под знака на издателска къща „Гутенберг“. Това са двете академични изследвания –  „Трапезата във византийско-балканския свят X-XV век“ от Йоанна Бенчева и „България и новото славянско движение (1941-1948)“ от Бисер Петров. Третото заглавие, което сме ви подготвили е „Парацелз“ от автора Дончо Славчев, който за пръв път дава на български език систематизирана, любопитна и изчерпателната информация за  Парацелз – този реформатор на медицината, химик, теолог, философ и изтъкнат ерудит в много други сфери. 

„Трапезата във византийско-балканския свят X-XV век“

В изследването си „Трапезата във византийско-балканския свят X-XV век“ Йоанна Бенчева разкрива пред нас, своите читатели, особеностите на византийската кухня като предпочитани ястия, които се слагали на масата и като приети за периода етикет и традиции. В изследването си автората дава отговор на много въпроси, част от които са:

  • какво е останало във византийската кухня като наследство от Античността
  • как съседните народи са повлияли върху менюто
  • какво е съдържала трапезата за бедните и богатите, монасите и владетелите.
  • кое е било времето за хранене
  • кое се е считало за прилично като етикет на масата и кое – за неприлично.

„Парацелз“

С второто преработено и допъленено издание на „Парацелз“  ще се запознаете с (или ще си припомните) Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, сам нозавал себе си Парацелз. Живял в края на XV до средата на XVI век, Парацелз е пример за ерудиция в най-чиста форма и през живота си се бори със схоластиката и се стреми да утвърди медицината на научни основи – нещо, което не се е приемало добре от закостенялата управа на тогавашното общество. Книгата ще ви преведе през живота и дейността на лекаря, ще разбере какво го отличава от останалите алхимици, чиято цел била лесното забогатяване, напредналостта във възприятията му за света, човека, Природата и науката, както и много други любиптни детайли от битието на Парацелз.

„България и новото славянско движение (1941-1948)“

По време на Втората световна война в Съветския съюз по директивен начин е учреден международният Вселенски комитет, натоварен със задачата да разпространява антигерманска пропаганда сред славянските народи. Комитетът, в чисто организационен план, представлява на практика първият централизиран орган в цялата история на славанството, развиващ активна и целенасочена дейност по неговото сплотяване. В своето изследване по темата „България и новото славянско движение (1941-1948)“ Бисер Петров разглежда славянския проект в Кремъл и мястото на България в него; възобновяването на славянското движение в България и България в следвоенния славански свят 

По същото това време славянското движение в България, поради настъпилите обективни обстоятелства в страната и в Европа се намира в състояние на пълен упадък и дълбока летаргия. След края на войната обаче България бързо се отърсва от миналото си на германски сателит и успява да се превърне в една от най-дейните и ревностни държави участнички в направляваното от Москва общославянско движение.

 

 

Новите книги през октомври

През октомври издателска къща „Гутенберг“ предлага две нови издания на своите читатели. Кратката стихосбирка от аржентинския професор Ектор Данте Чинкота „Древност на облаци“ и избрана проза от испанския модернист Габриел Миро „Ангелът, мелницата, охлювът на фара“.

Ектор Данте Чинкота започва литературната си кариера през 1965 г. с публикуването на „Ода за Рио де ла Плата в нейния най-сух ден“. Като автор на над четирийсет стихосбирки и литературоведски изследвания, той е изнасял лекции в десетки държави. Индивидуалистичните философски възгледи, елегичният стил и неокласическите му похвати спомагат да се открои като независим творец с полнозвучен глас, който стои в страни от тенденциите и увлеченията на времето и който въпреки това съумява да наложи своите идеи. Оригиналността му ярко личи дори в традиционната форма сонета. През 1993 г. бива удостоен с Национална награда за литература на Аржентина.

През последните десетилетия Габриел Миро се превръща в един от най-почитаните испански писатели. Творбите му трудно могат да се сравнят с произведенията на които и да било други европейски романисти. Неговата фигура става съвършеният пример за усамотен, потопил се в литературата творец. Увлечен от музиката и рисуването на младини, той избира изкуството на словото и тънката чувствителност му помага още в ранните си прозаични опити да изгради неповторим стил и завършена индивидуална поетика. Словото му трепти неподправено и чисто, а всяка изваяна фраза се оказва в дълбоко съзвучие с обновения от художественото чувство свят. Читателят, от своя страна, на драго сърце се превръща в спътник през спомените, догатките и въжделенията на автора и героите му.

Три нови заглавия от ИК „Гутенберг“ през месец юни

В края на месец юни ИК „Гутенберг“ предлага на вашето внимание три заглавия – проза от испанския писател Рамон Мария дел Валие-Инклан и две книги за Иран, отнасящи се към културата и историята на изкуството на страната и неѝните географски особености.

Рамон Мария дел Валие-Инклан, псевдоним на Рамон Хосе Симон Валие Пеня, е испански романист, драматург и поет. Той традиционно се нарежда сред първите испански модернисти. Заедно с Мигел де Унамуно, Антонио и Мануел Мачадо, Хосе Мартинес Руис – Асорин и Пио Бароха той се стреми да насърчи обновлението на испанската култура и надмогването на традицията на романтизма. Известен е не само с въздействащото си, внушително по обем творчество, а и с ексцентричността си.
Тъмната градина“ на пръв поглед из­глежда в съзвучие с творчеството на испанските модернисти, но позволява на още един ярък глас да се роди и да зазвучи ясно, да даде израз на нови страс­ти и интелектуални дирения и да прехвърли невиж­дани преди мостове между литературния живот на Испания, Франция, Италия, Мексико и др.

Книга за Иран. История на изкуството“ е част от един многоаспектен проект за комплексно проучване на иранското общество и култура. Главното ѝ достойнство е цялостният преглед на развитието на различните видове изкуство в иранските земи от най-дълбока древност до наши дни, при който е откроен уникалният и непреходен принос на иранския гений към съкровищницата на световното изкуство. Стъпвайки на изследванията на световноизвестни учени изкуствоведи, археолози и историци като Андре Годар, Роман Гришман, Пиер Амие, Артър Поуп и др., авторът умело пресъздава удивителната приемственост и жизненост на изкуството в тази древна страна.

В пътеводителя „Иран – култура и цивилизация„, с неговия богат снимков материал, ще имате възможност да се запознаете със забележителностите, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, както и с историята и културата на основните провинции на тази древна страна, която играе важна геополитическа роля със стратегическото си разположение между Близкия изток, Централна и Южна Азия.

„Васил Левски сред своите“ от доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова

Издателство „Гутенберг“ отбелязва началото на 2019 г. с излизането на сборника с изследвания „Васил Левски сред своите в родината и отвъд Дунава“ от доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова.
В този внушителен сборник с обем 464 страници са събрани шестнадесет статии на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова, свързани с живота и делото на Левски и неговите сподвижниците, публикувани в различни (известни и не толкова широко известни) научни издания и даващи на читателите любопитни факти – кои са личностите, повлияли на Левски да направи своя житейски избор; хвърляне на нова светлина върху отказа на йеродякон Игнатий от йерархическото му служене; откроява се приносът на Раковски по линия на печатната му пропаганда и много други факти свързани с политическата обстановка в България, отношенията на борците и емиграцията, сведения от десетките пенсионни дела за многобройните сътрудници и сподвижници на Левски и много други любопитни теми.

Информация за изданието може да откриете тук.

Вторият роман на Ласло Мартон от трилогията „Братството“ е вече на книжния пазар

Mоже да откриете на книжния пазар историческия роман „Трите капки кръв на Рая“ от унгарския писател Ласло Мартон.
„Tpитe ĸaпĸи ĸpъв нa Paя“ е втората част от трилогията „Бpaтcтвo“ (2001–2003),  продължение на увлекателния разказ за историята на Унгария в края на ХVІІ век. Първата част от трилогията,  озаглавена „Принудително освобождение“, беше публикувана през 2015 г. от издателска къща „Гутенберг“.
Действието се развива на фона на истински събития от историята на Унгария, периода на противопоставяне на поддръжниците и противниците на Хабсбургската империя, преплитат се фикция и реалност, многопластови значения. Напрежението се поддържа от сложната структура на повествованието и от неочакваните обрати в съдбата на героите.

Настоящото издание стига до българските читатели с любезната подкрепа на Фондация за превод „Милан Фющ“, Фондация „Подкрепа на унгарската книга“ и преводите и Унгарски културен институт.

Повече за изданието може да прочетете тук.

Излезе второто издание на „Химните на Орфей“

Издателска къща „Гутенберг“ преиздава книгата „Химните на Орфей“ на Александър Фол в памет на 85-ата годишнина от рождението му. Той и учените от неговата школа създадоха нова наука, която се занимава с историята и културата на Древна Тракия и на траките.

В това изследване Александър Фол прави нов прочит на орфическите химни през призмата на нелитературната доктринална традиция, наречена от него Тракийски орфизъм. Казано накратко с неговите думи: „Траките „и“ гръко-римският свят, а не траките „в“ гръко-римския свят“. На това „и“ той посвети живота си и до последно блестящо защитаваше своите тези за културната идентичност на един безписмен народ – траките. Сега, когато и археологията подплати неговите тези с артефакти, и тракологията се утвърди като наука, ви предлагаме тази книга – частица от Пътя към човекознанието.

Д-р Анатолий Кънев

„Персийски думи в българския език“ вече е на книжния пазар

Д-р Хаджар Фиюзи, автор на настоящото изследване, е  родена в гр. Машхад, Иран. Завършва средното си образование в „Американския колеж“ в гр. Техеран. Продължава висшето си образование във „Висшия химико-технологичен институт“ в гр. София, където се дипломира като магистър инженер-химик. В същия институт защитава докторска дисертация. Дълги години работи като главен-специалист експерт в държавни научно-технически университети и организации в България и Иран.
Автор е на многобройни научни публикации у нас и в чужбина, както и на десетки художествени и технически преводи от персийски на български и от български на персийски език, включително и на творби на големи български писатели като Николай Хайтов, Йордан Радичков, Павел Матев и Владимир Зарев, отпечатани в литературни ирански издания. Удостоена е с различни награди и дипломи при участието си с доклади на нучни форуми в България и в чужбина. През 2014 г. двутомния „Българско-персийски речник“, на който д-р Фиюзи е един от съставителите, печели Иранската международна награда „Книга на годината“. Наградата е връчена на 08.02.2014 г. лично от президента на Иран – г-н Хасан Роухани.

Настоящият й труд „Персийски думи в българския език“ проследява навлизането и употребата на персийски думи в българския език, през медиаторния турски език, който е бил използван в администрацията през петвековното османско владичество на Балканите. След извоюване на независимостта на България българският език се изчиства от повечето турцизми, с изключение на тези, които са придобили гражданственост и се употребяват и до днес.
Д-р Фиюзи прави съпоставка на база сравнение на сходни морфеми при думи на български и персийски език, като биват обяснени значението и фонетиката им.

Повече информация за изданието и характеристикте му може да отриете тук.

Стихосбирката „Лично пространство“ е вече на българския книжен пазар

Лично пространство“ събира в концептуален проект „сърдитото момиче“ на съвременната румънска поезия – Елена Владаряну – с един от най-известните румънски художници – Дан Пержовски. Текстовете на Елена Владаряну са изградени като плетеница от лични мисли, статии от румънската преса, улични графити, цитати от лайфстайл списания, каталози на Икеа, сайтове за здравословно хранене и театрални спектакли. Те влизат в пряк диалог с рисунките на Дан Пержовски, известен със силната си социална и гражданска позиция като артист.

Поезията на Елена Владаряну се отличава с провокацията, заложеното в нея игрово пространство и непрестанните й опити да взриви езика. Тя е журналист в Румънското национално радио, където води предаване за кино, пише за печатната преса и е автор на няколко пиеси. Силното игрово и сценично измерение на текстовете й се усеща както в театралните спекаткли и пърформансите, така и в книгите й с поезия.

Повече информация за стихосбирката може да получите тук.

Може да откриете на книжния пазар „Дихание от сянка“

Сборникът „Дихание от сянка“ с избрана проза на руския писател Евгений Замятин, по известен у нас с антиутопичния си роман „Ние“, вече е на книжния пазар.
В настоящия сборник ще можете да прочетете десет кратки произведения в проза, преведени на български език от Румяна Евтимова. Като тези произведения са: „Автобиография“ (1928), „Девойката“ (1910), „Пройдохата“(1913), „Алатир“ (1914), „Африка“ (1916), „Островитяни“ (1917), „Знамението“ (1918), „Мамай“ (1920), „Стенка Разин“ (1932-1933), „За моите съпруги, за ледоразбивачите и за Русия“ (1932).

Повече за изданието може да научите тук.