Виртуално представяне на „Софийската община по време на войните за национално обединение“

Издателска къща „Гутенберг“ ви кани на онлайн представянето на новата книга на Александър Мирков „Софийската община по време на войните за национално обединение“.

Денят на онлайн събитието е петък (29.10), мястото е Zoom, достъпът е свободен за всички, които имат желание да се включат, а разговорът ще започне от 17 часа.

Разговорът ще водят Анатолий Кънев (модератор) и Александър Мирков (автор на книгата).

На събитието ще се запознаете по-отблизо с темата на книгата – дейността на Софийската община около периода 1912-1918 г. и ще имате възможност да отправите въпроси към автора по конкретни теми касаещи София и България в тези тежки години на изпитания.

Прилагаме линк за достъп към онлайн стаята, където ще можете да се присъедините в петък (29.10) от 17 часа:

https://us02web.zoom.us/j/82115061028? pwd=bmEwR2ViWXpQazZxbTlnaFNxbmpGdz09

Meeting ID: 821 1506 1028

Passcode: 972914

Ако имате въпроси във връзка със събитието можете да ни ги зададете на

Изданието „Софийската община по време на войните за национално обединение (1912 – 1918). Години на изпитания, надежди и покруса“ е финансирано по Направление 4: „Литература“ на Столична програма „Култура“ – 2021 г. и излиза с подкрепата на Столична община, договор СОА21-ДГ56-155/02.03.2021 г.

Нови исторически издания от издателство „Гутенберг“ през м. март 2021 г.

В този пост ще научите малко повече за новите издания от жанр история, които излязоха под знака на издателство „Гутенберг“ през м. март. – новата монография на Александър Мирков „Софийската община по време на войните за национално обединение“, разкриваща политическия живот в столицата през 20-те години на XX в., изследването Мелник на проф. Виолета Нешева и историографическото изследване за едноименния професор от Любомила Соленкова „Христо Гандев“.

„Софийската община по време на войните за национално обединение (1912-1918)“

Действията на столичната управа през годините на войните 1912-1918 са трудни за научна интерпретация. Информацията е оскъдна, събитията се повтарят, липсва разнообразие от проблеми. Но заедно с това лидерите на Столичната община са ни оставили значими свидетелства, които се използват като извори. Макар и неосвободени от субективизъм, те пресъздават атмосферата в столичния град през този изпълнен с изпитания отрязък от време. Тяхното използване в оригинален вариант внушава чувството за по-голяма историческа автентичност и със своя конкретен исторически пълнеж ни прави съпричастни към тогавашното кметско управление на София. Това е един от основните мотиви за написването на книгата.

Изборът на хронологическите рамки също има своята логика. Той не е произволен и субективен елемент на авторовото предпочитание. Това особено личи в крайната граница. Краят на Първата световна война изправя българското общество и конкретно софиянци пред нови изпитания и търсене на изход от сериозни сътресения.

Повече за характеристиките на изданието можете да видите тук.


„Мелник. Манастир „Св. Богородица Пантанаса“

Манастирът „Св. Богородица Пантанаса“/„Всецарица“, „Всевладичица“, предмет на изследване в настоящата монография, е сред емблематичните християнски Свети места на Мелник. Архитектурните му останки се намират в източния край на землището на днешния град, на около 500 м от последната му къща (Литова къща – хотел), непосредствено зад изоставения градски стадион, строен в края на ­70-те/началото на 80-те години на ХХ в. Те заемат малка височина между две дерета, по едното от които – Баданишкото (от „Айя Баданца“, местна транскрипция на гръцкото название на тази обител „Παναγία Παντάνασσα“), минава стар обходен път от града за с. Рожен. Другото дере е напречна връзка на този път с досега ползваното Роженско дере северно от него, водещо директно към Роженския манастир.

Функционирал е в продължение на почти 7 столетия, докъм края на XIX в., когато е разрушен, а двете му църкви, според описания на учени, са били запазени в цялостен обем и в първите две десетилетия на XX в. За съжаление, подобно на много други културни ценности в този прелестен град, той е достигнал до наши дни в много оскъдни руини.

Повече за характеристиките на настоящото издание можете да прочетете тук.


„Христо Гандев. Житейски път и научно наследство.“

Историографските проучвания в българската историческа наука не са особено много и това придава допълнителна стойност на труда. В него е представен жизненият и научнотворчески портрет на един от най-изтъкнатите български историци – проф. Христо Гандев, който е възлова фигура с дълъг творчески път и силно влияние върху няколко поколения учени у нас, получил европейско признание и уважение. Професорът работи в различни области – обща и българска история, етнография, изворознание и историография и за различни исторически епохи. Той е сред учените, които въвеждат и утвърждават преподаването на обща история, изворознание и историография на студентите. Богата е неговата научно-организационна дейност за преустройството на преподаването по история в Софийския университет след Втората световна война и за реорганизирането на Етнографския институт с музей към БАН.

В труда е отделено повече внимание на страни от живота на професора, които са или неизвестни, или относително слабо проучени, между които е специализацията му в Прага и неговите първи научни и научнопопулярни прояви, запознаването му с културата на Западна и Средна Европа, с нови методи на изследване и историографски школи. Л. Соленкова е консултирала множество изследвания на немски, чешки, руски и др. автори, за да разкрие влиянието на чуждата историография върху идеите на Хр. Гандев. Тя открива оригинала на дисертационния труд на младия учен, съхраняван в Карловия университет в Прага, и го подлага на сериозен анализ.

Повече информация за характеристиките на изданието ще откриете тук.

Две нови исторически издания през февруари 2021 г.

През февруари под знака на издателска къща „Гутенберг“ ще откриете две нови исторически издания от д-р Милена Петкова и доц. Бисер Петров. И за двамата автори това са вторите издания, които издателска къща „Гутенберг“ има честта да издаде.

„Между Анатолия и Румелия“ от д-р Милена Петкова

Д-р Милена Петкова завършва специалност История  в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и понастоящем е главен асистент в катедра „История на България“ на Историческия факултет. Научните ѝ интереси са в областта на историческата демография и стопанската история във вековете на османска власт.

Изследването представя динамичното взаимодействие с природната среда на номадските групи на юруците – колонизирано население от Мала Азия (Анатолия), едни от участниците във военните кампании на османците. Представен е адаптационният механизъм на тези номадски групи, чието действие е в основата на установяването на демографски и стопански контрол в новозавладените земи.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

„Дипломация и диверсия на Балканите“ от доц. Бисер Петров

Доц. д.н. Бисер Петров работи в Института за балканистика с Център по тракология към БАН. В новата си книга той отново се връща към драматичните събития от Втората световна война, както и към заредените с не по-слаб динамизъм първи следвоенни години. През цялото това време отношенията между Албания и Великобритания се намират под влиянието на силна турбулентност, провокирана от световните тектонични катаклизми.

Хронологическият обхват на представената монография надхвърля един десетгодишен период, чиято долна граница започва от пролетта на 1939 г., а горната завършва в началото на 50-те години на ХХ век. Събитията, маркиращи тази времева рамка, са началото на италианската агресия срещу Албания и краят на британските опити за сваляне режима на Енвер Ходжа. Изследването е плод както на дългата събирателска работа на автора, така и на научните му натрупвания през годините. Самото изложение, без ни най-малко да бъде накърнена научната му стойност, е поднесено в достъпен и четивен вид, което несъмнено разширява читателската аудитория на книгата.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

Османистика – две нови исторически иследвания

В края на 2020 и началото на 2021 г. под знака на издателска къща „Гутенберг“ излязоха две нови исторически изследвания в полето на османистиката. И двете изследвания засягат непознати или малко изследвани теми от българската история през периода на османска власт.

„Османският елит…“ от д-р Паулина Андонова

Д-р Паулина Андонова е завършила История в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя е защитила своята дисертация „Аскери чифлиците в българското пространство. Софийската каза XVI – началото на XIX век.“ през 2013 година. Работила е в отдел „Ориенталски сбирки“ към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, автор е на няколко студии и статии посветени на вакъфа на Софу Мехмед паша и на аграрните отношения в българските зеими. Научните ѝ интереси са в областта на градската и аграрна икономика, социално-икономическите отношения, културните взаимодействия и миграциите на Балканите между XV и първата половина на XIX в.

Със своята многофункционалност комплексът на Софу Мехмед паша заслужава детайлно проучване, което разкрива както благотворителната дейност на османския елит по Българските земи, така и промените, кито настъпват в София през XVI в. Споменът за комплекса на пашата от XVI в. се пази  чрез историята на днешната църква „Св. Седмочисленици“. Темата за преустройството на Черната джамия в споменатата църква в началото на XX в. е спомената в някои публикации, но към момента липсват изследвания върху комплекса и вакъфа в периода на тяхното съществуане. В настоящата монография „Османският елит…“ авторката се фокусира върху социалната роля на вакъфа в обществения живот на мюслманската общност, както и връзката на фондацията с аграрните отношения и градската икономика.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

„Централните Балкани и османците“ от д-р Милена Петкова

Д-р Милена Петкова завършва специалност История  в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и понастоящем е главен асистент в катедра „История на България“ на Историческия факултет. Научните ѝ интереси са в областта на историческата демография и стопанската история във вековете на османска власт.

Досега в историографията не е осъществено цялостно проучване на демографския статус на населението и развитието на аграрната икономика в региона на Тракия през XVI век. Новите достъпни извори – османските данъчни регистри, позволяват за пръв път да се пристъпи към изследване на този регион през първите столетия на османска власт. Настоящото изследване „Централните Балкани и османците“ се концентрира върху въпросите, свързани с параметрите на поселищната мрежа в корелация с броя на регистрираните платци и тяхната етно-религиозна принадлежност и разположението им в различните екологични пояси на Източния дял на Тракийската низина през XVI век.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

Новият албум “Български приключенски фотографи” от медия 360°

В новото издание на 360mag.bg – албумът “Български приключенски фотографи” – съставителите са селектирали 18 от най-добрите майстори на обектива, доказали се в аутдор средите. Очакват ви 180 луксозни страници във формат 24 х 34 см, отпечатани на фотографска хартия и качествена полиграфия, с над 170 фотографии, придружени от личните истории на всеки автор, разказани от самите тях.

Албумът “Български приключенски фотографи” е разделен на пет теми,от водата до небето, според насочеността на авторите, а имената с които ще се срещнете са:

Владо Донков

Бранислав Бранков

Тихомир Рачев

Ивайло Дончев

Михаил Новаков

Марин Кафеджийски

Борислав Камилов

Actiongraphers

Стефан Илиев

Михаил Заимов

Евгени Динев

Любена Господинова

Владислав Терзийски

Виктор Троянов

Димитър Караниколов

Повече информация за албума ще откриете тук.

Подкрепа на микро и малки предприятия за справяне с последиците от пандемията COVID-19

За периода до 14 октомври 2020 г. издателство „Гутенберг“ получи субсидия съгласно ОП „Иновации и конкурентоспособност“, благодарение на която успя да издаде в срок редица от плануваните издания за 2020 г.

Излезе романът на унгарския писател Ласло Мартон „Трудна дипломация“

Имате възможност да поръчате историческия роман „Трудна дипломация“ на унгарския писател Ласло Мартон с 20% отстъпка от издателство „Гутенберг“. Очаквайте скоро и по книжарниците.

„Tpудна дипломация“ е третата част от трилогията „Бpaтcтвo“ (2001–2003), излязла по знака на издателство „Гутенберг“. И трите книги достигат до нас благодарение на усърдния превод на Стефка Хрусанова. Развръзката на сюжета е вълнуваща и неочквана и проследява  успоредно няколко повествователни линии, които обхващат:

  • сключването на мирния договор от 1699 г. между Турция и обединените европейски сили, воюващи срещу нея;
  • изслушване на свидетели по делото срещу измамника, представил се за Ищван Карои;
  • проследяване на съдбата на турската пленница Картигам. 

Повече информация за изданието ще откриете тук.

Излезе книгата „Енума елиш. Вавилонската поема на сътворението“

Вече можете да поръчате „Енума елиш. Вавилонската поема на Сътворението“ от ИК „Гутенберг“ с клиентска отстъпка от 20%. До дни ще можете да откриете новото ни издание и по книжарниците.

Настоящото издание достига до нас благодарение на превода на Найден Йотов, който има завидни знания в областта на древните култури и цивилизации. Многобройните му книжовни занимания от най-различно естество не го възпряха в диренията на най-изящния и точен изказ. Облагодетелстван от опита си с философска и теологическа литература, той посвети месеци наред да задълбочи още повече знанията си за историческия контекст и езиците на Месопотамия.

Повече за книгата можете да научите тук.

In Memoriam: Жеко Алексиев

На 07.07.2020 г. се разделихме с дългогодишен приятел и сътрудник на ИК „Гутенберг“ – Жеко Алексиев. Той бе художник на кориците и оформител на огромна част от книгите на нашия екип, както и на много други научни и художествени издания в България!
Сбогом, Маестро и нека бъде светла паметта ти!

С признателност – екипът на ИК „Гутенберг“

Излезе книгата „Рилският манастир в най-ново време (1944-2019)“

Книгата разглежда развитието на Рилската света обител от края на 1944 г. до нашето съвремие. Периодът от 1944 г. до 1990 г. е време на противопоставяне между православната вяра и установяващата се в българския обшествен живот идеология, налагана от комунистическата партия с директна атеистична насоченост. В книгата са представени репресиите срещу несъгласни с новата политика монаси, лишаването на обителта от икономическа самостоятелност чрез отнемане на обработваема земя, гори и индустриални предприятия и по този начин лишаването и от средства за поддържане на сградния фонд и безценните творби на изкуството. Специално внимание е отделено на одържавяването на обителта през 1961 г. и изгонването на монасите, връщането на част от тях през 1968 г. и конфликтното им съжителство с новосъздадения Национален музей.
Като нов период в развитието на Рилската обител може да се приеме времето след възстановяването на нейния монашески статут през 1991 г., когато започват усилията да бъдат възвърнати заграбените земи и ценности. Тези усилия продължават и до сега.
В днешно време Рилската света обител съчетава сполучливо две функции – да бъде средище на православното християнство и да представя страната ни като туристически обект от световно значение.

Повече за характеристиките на издание ще откриете тук.