Виртуално представяне на „Софийската община по време на войните за национално обединение“

Издателска къща „Гутенберг“ ви кани на онлайн представянето на новата книга на Александър Мирков „Софийската община по време на войните за национално обединение“.

Денят на онлайн събитието е петък (29.10), мястото е Zoom, достъпът е свободен за всички, които имат желание да се включат, а разговорът ще започне от 17 часа.

Разговорът ще водят Анатолий Кънев (модератор) и Александър Мирков (автор на книгата).

На събитието ще се запознаете по-отблизо с темата на книгата – дейността на Софийската община около периода 1912-1918 г. и ще имате възможност да отправите въпроси към автора по конкретни теми касаещи София и България в тези тежки години на изпитания.

Прилагаме линк за достъп към онлайн стаята, където ще можете да се присъедините в петък (29.10) от 17 часа:

https://us02web.zoom.us/j/82115061028? pwd=bmEwR2ViWXpQazZxbTlnaFNxbmpGdz09

Meeting ID: 821 1506 1028

Passcode: 972914

Ако имате въпроси във връзка със събитието можете да ни ги зададете на

Изданието „Софийската община по време на войните за национално обединение (1912 – 1918). Години на изпитания, надежди и покруса“ е финансирано по Направление 4: „Литература“ на Столична програма „Култура“ – 2021 г. и излиза с подкрепата на Столична община, договор СОА21-ДГ56-155/02.03.2021 г.

Нови исторически издания от издателство „Гутенберг“ през м. март 2021 г.

В този пост ще научите малко повече за новите издания от жанр история, които излязоха под знака на издателство „Гутенберг“ през м. март. – новата монография на Александър Мирков „Софийската община по време на войните за национално обединение“, разкриваща политическия живот в столицата през 20-те години на XX в., изследването Мелник на проф. Виолета Нешева и историографическото изследване за едноименния професор от Любомила Соленкова „Христо Гандев“.

„Софийската община по време на войните за национално обединение (1912-1918)“

Действията на столичната управа през годините на войните 1912-1918 са трудни за научна интерпретация. Информацията е оскъдна, събитията се повтарят, липсва разнообразие от проблеми. Но заедно с това лидерите на Столичната община са ни оставили значими свидетелства, които се използват като извори. Макар и неосвободени от субективизъм, те пресъздават атмосферата в столичния град през този изпълнен с изпитания отрязък от време. Тяхното използване в оригинален вариант внушава чувството за по-голяма историческа автентичност и със своя конкретен исторически пълнеж ни прави съпричастни към тогавашното кметско управление на София. Това е един от основните мотиви за написването на книгата.

Изборът на хронологическите рамки също има своята логика. Той не е произволен и субективен елемент на авторовото предпочитание. Това особено личи в крайната граница. Краят на Първата световна война изправя българското общество и конкретно софиянци пред нови изпитания и търсене на изход от сериозни сътресения.

Повече за характеристиките на изданието можете да видите тук.


„Мелник. Манастир „Св. Богородица Пантанаса“

Манастирът „Св. Богородица Пантанаса“/„Всецарица“, „Всевладичица“, предмет на изследване в настоящата монография, е сред емблематичните християнски Свети места на Мелник. Архитектурните му останки се намират в източния край на землището на днешния град, на около 500 м от последната му къща (Литова къща – хотел), непосредствено зад изоставения градски стадион, строен в края на ­70-те/началото на 80-те години на ХХ в. Те заемат малка височина между две дерета, по едното от които – Баданишкото (от „Айя Баданца“, местна транскрипция на гръцкото название на тази обител „Παναγία Παντάνασσα“), минава стар обходен път от града за с. Рожен. Другото дере е напречна връзка на този път с досега ползваното Роженско дере северно от него, водещо директно към Роженския манастир.

Функционирал е в продължение на почти 7 столетия, докъм края на XIX в., когато е разрушен, а двете му църкви, според описания на учени, са били запазени в цялостен обем и в първите две десетилетия на XX в. За съжаление, подобно на много други културни ценности в този прелестен град, той е достигнал до наши дни в много оскъдни руини.

Повече за характеристиките на настоящото издание можете да прочетете тук.


„Христо Гандев. Житейски път и научно наследство.“

Историографските проучвания в българската историческа наука не са особено много и това придава допълнителна стойност на труда. В него е представен жизненият и научнотворчески портрет на един от най-изтъкнатите български историци – проф. Христо Гандев, който е възлова фигура с дълъг творчески път и силно влияние върху няколко поколения учени у нас, получил европейско признание и уважение. Професорът работи в различни области – обща и българска история, етнография, изворознание и историография и за различни исторически епохи. Той е сред учените, които въвеждат и утвърждават преподаването на обща история, изворознание и историография на студентите. Богата е неговата научно-организационна дейност за преустройството на преподаването по история в Софийския университет след Втората световна война и за реорганизирането на Етнографския институт с музей към БАН.

В труда е отделено повече внимание на страни от живота на професора, които са или неизвестни, или относително слабо проучени, между които е специализацията му в Прага и неговите първи научни и научнопопулярни прояви, запознаването му с културата на Западна и Средна Европа, с нови методи на изследване и историографски школи. Л. Соленкова е консултирала множество изследвания на немски, чешки, руски и др. автори, за да разкрие влиянието на чуждата историография върху идеите на Хр. Гандев. Тя открива оригинала на дисертационния труд на младия учен, съхраняван в Карловия университет в Прага, и го подлага на сериозен анализ.

Повече информация за характеристиките на изданието ще откриете тук.

Две нови исторически издания през февруари 2021 г.

През февруари под знака на издателска къща „Гутенберг“ ще откриете две нови исторически издания от д-р Милена Петкова и доц. Бисер Петров. И за двамата автори това са вторите издания, които издателска къща „Гутенберг“ има честта да издаде.

„Между Анатолия и Румелия“ от д-р Милена Петкова

Д-р Милена Петкова завършва специалност История  в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и понастоящем е главен асистент в катедра „История на България“ на Историческия факултет. Научните ѝ интереси са в областта на историческата демография и стопанската история във вековете на османска власт.

Изследването представя динамичното взаимодействие с природната среда на номадските групи на юруците – колонизирано население от Мала Азия (Анатолия), едни от участниците във военните кампании на османците. Представен е адаптационният механизъм на тези номадски групи, чието действие е в основата на установяването на демографски и стопански контрол в новозавладените земи.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

„Дипломация и диверсия на Балканите“ от доц. Бисер Петров

Доц. д.н. Бисер Петров работи в Института за балканистика с Център по тракология към БАН. В новата си книга той отново се връща към драматичните събития от Втората световна война, както и към заредените с не по-слаб динамизъм първи следвоенни години. През цялото това време отношенията между Албания и Великобритания се намират под влиянието на силна турбулентност, провокирана от световните тектонични катаклизми.

Хронологическият обхват на представената монография надхвърля един десетгодишен период, чиято долна граница започва от пролетта на 1939 г., а горната завършва в началото на 50-те години на ХХ век. Събитията, маркиращи тази времева рамка, са началото на италианската агресия срещу Албания и краят на британските опити за сваляне режима на Енвер Ходжа. Изследването е плод както на дългата събирателска работа на автора, така и на научните му натрупвания през годините. Самото изложение, без ни най-малко да бъде накърнена научната му стойност, е поднесено в достъпен и четивен вид, което несъмнено разширява читателската аудитория на книгата.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

Османистика – две нови исторически иследвания

В края на 2020 и началото на 2021 г. под знака на издателска къща „Гутенберг“ излязоха две нови исторически изследвания в полето на османистиката. И двете изследвания засягат непознати или малко изследвани теми от българската история през периода на османска власт.

„Османският елит…“ от д-р Паулина Андонова

Д-р Паулина Андонова е завършила История в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя е защитила своята дисертация „Аскери чифлиците в българското пространство. Софийската каза XVI – началото на XIX век.“ през 2013 година. Работила е в отдел „Ориенталски сбирки“ към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, автор е на няколко студии и статии посветени на вакъфа на Софу Мехмед паша и на аграрните отношения в българските зеими. Научните ѝ интереси са в областта на градската и аграрна икономика, социално-икономическите отношения, културните взаимодействия и миграциите на Балканите между XV и първата половина на XIX в.

Със своята многофункционалност комплексът на Софу Мехмед паша заслужава детайлно проучване, което разкрива както благотворителната дейност на османския елит по Българските земи, така и промените, кито настъпват в София през XVI в. Споменът за комплекса на пашата от XVI в. се пази  чрез историята на днешната църква „Св. Седмочисленици“. Темата за преустройството на Черната джамия в споменатата църква в началото на XX в. е спомената в някои публикации, но към момента липсват изследвания върху комплекса и вакъфа в периода на тяхното съществуане. В настоящата монография „Османският елит…“ авторката се фокусира върху социалната роля на вакъфа в обществения живот на мюслманската общност, както и връзката на фондацията с аграрните отношения и градската икономика.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

„Централните Балкани и османците“ от д-р Милена Петкова

Д-р Милена Петкова завършва специалност История  в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и понастоящем е главен асистент в катедра „История на България“ на Историческия факултет. Научните ѝ интереси са в областта на историческата демография и стопанската история във вековете на османска власт.

Досега в историографията не е осъществено цялостно проучване на демографския статус на населението и развитието на аграрната икономика в региона на Тракия през XVI век. Новите достъпни извори – османските данъчни регистри, позволяват за пръв път да се пристъпи към изследване на този регион през първите столетия на османска власт. Настоящото изследване „Централните Балкани и османците“ се концентрира върху въпросите, свързани с параметрите на поселищната мрежа в корелация с броя на регистрираните платци и тяхната етно-религиозна принадлежност и разположението им в различните екологични пояси на Източния дял на Тракийската низина през XVI век.

Повече за характеристиките на изданието можете да научите тук.

Шведските пиеси „Глухота. Квартет“ и сборникът с фантастични разкази „Опорите на времето“ са вече на книжния пазар

Вече можете да откриете двете пиеси „Глухота. Квартет“ от шведския писател Никлас Родстрьом и сборникът с фантастични разкази „Опорите на времето“ от Николай Тодоров.

„Глухота. Квартет“ на Никлас Родстрьом

В настоящия сборник с драми „Глухота. Квартет“ за първи път на български език се представя изтъкнатият шведски писател Никлас Родстрьом (р. 1953). „Глухотата” (2019) и „Квартет” (1999) са две произведения, които се обединяват от общата музикална проблематика и съответно от фигурите на Л. ван Бетовен и Д. Шостакович. Те обаче са дълбоко свързани и от една еволюираща представа за човека, неговото положениев света и способността му да осмисли своя опит. Пиесите преведе Меглена Боденска.

Повече информация за изданието ще откриете тук.

„Опорите на времето“ от Николай Тодоров

Внимателно построените научнофантастични разкази в сборника „Опорите на времето“ откровено се стремят да завладеят нови територии, въпреки че не губят ясната си връзка с настоящите владения на жанра. Както съзерцателността им, така и тяхната разсъдливост примамват въображението. Пред вътрешния взор се разгръщат чернотата, събрала галактиките, подземните галерии на бъдещите градове и речните притоци отвъд времето и пространството. Някъде там стои също крехкият човек, който, воден от своя откривателски дух, трябва да предизвика вселената и да се изправи не само пред нейната необятност, а и пред своя вътрешен свят и понякога страшните му творения. Някъде там духът на иронията се вселява в машините, светлината намира свой глас, а планините могат да се олюлеят на краката си и да паднат пияни по гръб.

Повече информация за изданието можете да откриете тук.

Очаквайте в началото на декември

В началото на декември ще можете да се докоснете до новия преводен роман „Обвивки живот“ от румънската писателка Симона Попеску и новият сборник с избрана лирика „Разчупеното слънце“ от изтъкнатия испански поет Антонио Мачадо.

„Обвивки живот“ от Симона Попеску

Симона Попеску пише поезия, проза и есеистика. Тя е преподавател по съвременна румънската литература и творческо писане в Букурещкия университет. Автор е на пет стихосбирки, на отличената с наградата за най-добър роман книга „Обвивки живот“, два сборника с есета и поредица изследвания върху румънския сюрреализъм.

„Обвивки живот“ не е обикновен роман. Той е книга експеримент. Пригответе се за изкачване и спускане по спирала и за нагазване в дълбоките води на интелигентната проза-лабиринт, в която няма действие, но непрекъснато нещо се случва. Това е наратив за всички онези наши лица-същества-същности, от които сме съградени, подобно на дървената руска кукла матрьошка, която крие във вътрешността си безброй идентични по-малки свои посестрими, едно цяло „женско общество“, по думите на Симона Попеску.

Можете да разгледате характеристиките на изданието тук.

„Разчупеното слънце“ от Антонио Мачадо

Антонио Мачадо (1875 – 1939) е един от най-бележитите испански поети и една от наистина малкото на брой фигури, които се радват на всеобща почит и възхищение. Понякога Мачадо е поставян редом с М. де Унамуно, Ф. Г. Лорка и Х. Р. Хименес, но заради силно субективизираните си представи за модернизма, универсалността на идеите и литературните форми, в които ги въплъщава, както и особеното взаимодействие на философия и религия, на вътрешен свят и природа в произведенията му, не би могъл да се впише пълноценно в отделно движение.

Повече за характеристиките на изданието можете да прочетете тук.

Излезе романът на унгарския писател Ласло Мартон „Трудна дипломация“

Имате възможност да поръчате историческия роман „Трудна дипломация“ на унгарския писател Ласло Мартон с 20% отстъпка от издателство „Гутенберг“. Очаквайте скоро и по книжарниците.

„Tpудна дипломация“ е третата част от трилогията „Бpaтcтвo“ (2001–2003), излязла по знака на издателство „Гутенберг“. И трите книги достигат до нас благодарение на усърдния превод на Стефка Хрусанова. Развръзката на сюжета е вълнуваща и неочквана и проследява  успоредно няколко повествователни линии, които обхващат:

  • сключването на мирния договор от 1699 г. между Турция и обединените европейски сили, воюващи срещу нея;
  • изслушване на свидетели по делото срещу измамника, представил се за Ищван Карои;
  • проследяване на съдбата на турската пленница Картигам. 

Повече информация за изданието ще откриете тук.

Излезе книгата „Енума елиш. Вавилонската поема на сътворението“

Вече можете да поръчате „Енума елиш. Вавилонската поема на Сътворението“ от ИК „Гутенберг“ с клиентска отстъпка от 20%. До дни ще можете да откриете новото ни издание и по книжарниците.

Настоящото издание достига до нас благодарение на превода на Найден Йотов, който има завидни знания в областта на древните култури и цивилизации. Многобройните му книжовни занимания от най-различно естество не го възпряха в диренията на най-изящния и точен изказ. Облагодетелстван от опита си с философска и теологическа литература, той посвети месеци наред да задълбочи още повече знанията си за историческия контекст и езиците на Месопотамия.

Повече за книгата можете да научите тук.

Излезе книгата „Рилският манастир в най-ново време (1944-2019)“

Книгата разглежда развитието на Рилската света обител от края на 1944 г. до нашето съвремие. Периодът от 1944 г. до 1990 г. е време на противопоставяне между православната вяра и установяващата се в българския обшествен живот идеология, налагана от комунистическата партия с директна атеистична насоченост. В книгата са представени репресиите срещу несъгласни с новата политика монаси, лишаването на обителта от икономическа самостоятелност чрез отнемане на обработваема земя, гори и индустриални предприятия и по този начин лишаването и от средства за поддържане на сградния фонд и безценните творби на изкуството. Специално внимание е отделено на одържавяването на обителта през 1961 г. и изгонването на монасите, връщането на част от тях през 1968 г. и конфликтното им съжителство с новосъздадения Национален музей.
Като нов период в развитието на Рилската обител може да се приеме времето след възстановяването на нейния монашески статут през 1991 г., когато започват усилията да бъдат възвърнати заграбените земи и ценности. Тези усилия продължават и до сега.
В днешно време Рилската света обител съчетава сполучливо две функции – да бъде средище на православното християнство и да представя страната ни като туристически обект от световно значение.

Повече за характеристиките на издание ще откриете тук.

Най-новото в жанр преводна хуманитаристика

Последните книги в жанр преводна хуманитаристика, които подготвихме за вас, представляват любопитен мултинационален микс, комбиниращ примери от класиката на Испания и Австрия и най-новото в драматургията на Румъния.

Едно от тези заглавия беше прието с голям интерес от българските читатели и вече в продължение на три месеца оглавява списъка с най-продавани книги на издателска къща „Гутенберг“. Става въпрос за сборникът с избрана поезия на Паул Целан, а ето кои са и другите заглавия:

Роса Часел вероятно е единствената испанска писателка, която така пълноценно сплита поезия, проза и философия и единствената, която с такова изящество следва естетическите теории и принципи на Ортега-и-Гасет. Нещо повече: произведенията ѝ са не просто образни, а грабват читателя и не спират да го вълнуват с въпросите си. Това е и идеалът на мнозина представители на авангарда: сливането на идея и форма, на живот и творчество.

Нейните творби изграждат паралелни светове, в които от една страна, се отразява еволюцията във възгледите на героите и автора, а от друга – процесът на написване на произведението. Тя е сред първите автори, които използват „поток на съзнанието“, характерен за Джеймс Джойс, Дейвид Х. Уорънс и др. Необичайните асоциации и своеобразната логика на повествуванието не са изгубили способността си да стъписват.

Роденият в центъра на историческата област Буковина немскоезичен евреин Паул Анчел (на румънски – Анцел) разменя последователността на сричките на фамилното си име и оставя своя ярък отпечатък върху световната литература като Паул Целан. След Втората световна война името Целан се превръща в шиболет. Шиболет за лириката на преживелите ужасите на Холокоста, за екзистенциалната драма да пишеш на езика на насилниците си, за херметизъм, за късен модернизъм, за интертекстуалност, за магията на сложните съставни съществителни имена, за измеренията на абсолютната метафора…

Целан може да бъде четен с десетки разтворени книги наоколо, бързайки по меридианите на мисълта на автори като Петер Сонди, Ханс-Георг Гадамер, Жак Дерида, Михаел Хамбургер, дишайки едновременно поезията на Ингеборг Бахман, Бертолт Брехт… Целан може да бъде четен и сам, бавно, отново и отново.

  • Самолети от хартия – 10 пиеси на младата румънска драматуржка Елизе Вилк
    Превод: © 2019 Лора Ненковска и Иван Радев

Елизе Вилк е сред най-силните гласове на съвременната румънска драматургия. Пиесите говорят на езика на младите, на отритнатите, на различните, на онези, които обикновено не чуваме и не виждаме, защото очите и ушите ни са привикнали да търсят красивото и приятното за окото и ухото.

Темите, които я вълнуват, са разнообразни: агресията, насилието в училище, проблемите, характеризиращи ежедневието на цяло поколение деца, израстващи далеч от заминалите си да работят в чужбина родители; бедността в провинциалните градове, самотата, безразличието към проблемите на другите, семействата като разпадащи се клетки, задушавани от невъзможността на хората да се свързват един с другиго. Повечето ѝ пиеси „хващат за гърлото“ и те оставят безмълвен и безпомощен. Но от тях се пробужда и една допълнителна сетивност и вяра, че светът може да стане по-добро място, ако успеем да изразим себе си със силата на думите и ако другите съумеят да ни чуят.

Понастоящем Елизе Вилк е един от най-представителните и ярки румънски драматурзи, пиесите ѝ се поставят както на сцените на държавните театри в цялата страна, така и от независими театрални компании. Преведена е на над десет езика и творбите ѝ се играят с успех в Германия и Италия.