Новите книги през ноември

През ноември може да откриете три нови исторически заглавия, които излязоха под знака на издателска къща „Гутенберг“. Това са двете академични изследвания –  „Трапезата във византийско-балканския свят X-XV век“ от Йоанна Бенчева и „България и новото славянско движение (1941-1948)“ от Бисер Петров. Третото заглавие, което сме ви подготвили е „Парацелз“ от автора Дончо Славчев, който за пръв път дава на български език систематизирана, любопитна и изчерпателната информация за  Парацелз – този реформатор на медицината, химик, теолог, философ и изтъкнат ерудит в много други сфери. 

„Трапезата във византийско-балканския свят X-XV век“

В изследването си „Трапезата във византийско-балканския свят X-XV век“ Йоанна Бенчева разкрива пред нас, своите читатели, особеностите на византийската кухня като предпочитани ястия, които се слагали на масата и като приети за периода етикет и традиции. В изследването си автората дава отговор на много въпроси, част от които са:

  • какво е останало във византийската кухня като наследство от Античността
  • как съседните народи са повлияли върху менюто
  • какво е съдържала трапезата за бедните и богатите, монасите и владетелите.
  • кое е било времето за хранене
  • кое се е считало за прилично като етикет на масата и кое – за неприлично.

„Парацелз“

С второто преработено и допъленено издание на „Парацелз“  ще се запознаете с (или ще си припомните) Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, сам нозавал себе си Парацелз. Живял в края на XV до средата на XVI век, Парацелз е пример за ерудиция в най-чиста форма и през живота си се бори със схоластиката и се стреми да утвърди медицината на научни основи – нещо, което не се е приемало добре от закостенялата управа на тогавашното общество. Книгата ще ви преведе през живота и дейността на лекаря, ще разбере какво го отличава от останалите алхимици, чиято цел била лесното забогатяване, напредналостта във възприятията му за света, човека, Природата и науката, както и много други любиптни детайли от битието на Парацелз.

„България и новото славянско движение (1941-1948)“

По време на Втората световна война в Съветския съюз по директивен начин е учреден международният Вселенски комитет, натоварен със задачата да разпространява антигерманска пропаганда сред славянските народи. Комитетът, в чисто организационен план, представлява на практика първият централизиран орган в цялата история на славанството, развиващ активна и целенасочена дейност по неговото сплотяване. В своето изследване по темата „България и новото славянско движение (1941-1948)“ Бисер Петров разглежда славянския проект в Кремъл и мястото на България в него; възобновяването на славянското движение в България и България в следвоенния славански свят 

По същото това време славянското движение в България, поради настъпилите обективни обстоятелства в страната и в Европа се намира в състояние на пълен упадък и дълбока летаргия. След края на войната обаче България бързо се отърсва от миналото си на германски сателит и успява да се превърне в една от най-дейните и ревностни държави участнички в направляваното от Москва общославянско движение.