За знанието, познанието и пътищата на духовната приемственост

д-р Анатолий Кънев

„Има разлика между знание и познание – 
знае се отделното, познава се всичкото“. 
Ал. Фол
Знае се, че през 2014 г. се навършват 1000 години от историческата битка при крепостта Ключ, когато византийският император Василий ІІ Българоубиец ослепява 14 000 пленени воини от армията на цар Самуил.
Знае се, че преди 101 години, по време на Междусъюзническата война, българската армия не унищожава изтощената гръцка войска в Кресненското дефиле.
Знаят се всички факти за участието на България във войните за национално обединение (1912-1918), но познава ли се политиката на държавниците, генералите и дипломатите, довела ни до две национални катастрофи?
Знае се за храбростта на българската армия, която, макар и недохранена и зле облечена, печели победа след победа на бойното поле. Но познава ли се унинието и покрусата, завладели българската душа след провала на усилията за национално обединение? Познава ли се изгубената вяра на българите в собствените им възможности?
Знае се, че през 2014 г. се навършват 10 години от членството ни в НАТО. Знае се, че понастоящем България разполага с 25-хилядна армия, а по време на Първата световна война (1914-1918) мобилизацонният състав на Българската армия е достигал 800 000 души.
Знае се, че България е най-бедният член на Европейския съюз и съседните нам народи, участвали в събитията от 1912-1918 г., имат по-добър жизнен стандарт.
Знае се, че обществото ни е по-разделено от всякога; че каквото и да знаем, то е повод за разделение. (Последните събития в Украйна например отново ни разделиха, този път на русофили и русофоби.)
Но познаваме ли днешната международна политика? Познаваме ли причините, довели до дълбокото разделение на българите? Наясно ли сме какво се случва било в Сирия, било в Украйна, било в Крим? На каква точно политическа игра сме фили или фоби?
Не само да знаем, но и да познаваме е апелът с днешна дата на КПД „Родно Лудогорие“, което и тази година, за 29-и път, организира „Поход по стъпките на четата на Таньо войвода“.
Във времена без надежда първенството на духа е сигурна надежда; първенството на онова познание за всичко случило се с народа ни през вековете – безброй покруси, разорения, спадове, умора и упадък, но и възкресения, възходи и триумфи; първеството на духовната приемственост. Познанието за устойчивостта на българския дух, съхранил ни до днес, е сигурна надежда за нас, разделените българи, разделили се през последните десетилетия с не една надежда.
Категории: Uncategorized и Разни.