За Бедреддин

Исмаил Кайгусуз

Животът, възгледите и борбата на големия учен, правист и революционер Симавна Кадъсъоглу шейх Бедреддин Махмуд (шейх Бедреддин Махмуд –син на кадията на Симавна (навсякъде го превеждат Симав) – б.м.)

Животът на шейх Бедреддин

Най-много сведения за живота на шейх Бедреддин се намират в стихотворното му житие, написано от неговия внук Хафъз Али („хафъз“ озн. -, който знае корана наизуст – б.м.). Само че, както и в другите жития, подобен “ род сведения имат приказен характер – представят светеца, обвит във  феноменалност.

Официалните османски историци – неговият съвременник Ибни Арабшах, както и Ашък Паша заде почти не говорят за него, а и казаното се повтаря.

Дядото на Бедреддин – Абдул Азйз произхождал от селджушки султански род и според разказа на Хафъз Али паднал жертва във войната за Димотика през началната фаза от завоеванието на Балканите. Синът на Абдул Азиз -Исраил (Израел – б.м.) се оженил за дъщерята на гръцкия бей на Димотика и между 1357/1359 г. тази жена, прекръстена Мелек (Ангел), родила Бедреддин.

Родното място на Бедреддин Махмуд – крепостта Симавна в околностите на е Одрин, днес се намира в Гърция между Караагач (озн. бряст – б.м.) и Димотика. Тъй като баща му там изпълнявал длъжността кадия, е известен с името шейх Бедреддин – син на кадията на Симавна. |

Кадията Исраил още в ранна възраст пристигнал в Самаркант, за да получи образование. Той станал първият учител на сина си и направил всичко по силите си, за да получи той най-доброто за времето си образование. Бедреддин бил обучаван съобразно правилата на шериата и несъмнено образованието му включвало право, изказванията на Мохамед по верски въпроси, ораторство, граматика, синтаксис, тълкувание на корана, арабски език.

След обучението си в родното място, известно е, че Бедреддин е учил в Бурса и известно време – в Кония. Висшето си образование завършил в Кайро, където слушал лекциина тогавашни учени, най-известни сред които са Мюбарекшах Мантъки и Мохамед бинМахмуд Екмеледдюн.

Приятелите на Бедреддин в Египет, като сеййид Шериф Гюрджани („сеййид“ озн. господин, в смисъл потомък на пророка Мохамет; от знатно потекло -б.м.), ученият медик Айдънлъ Хаджъ Паша, поетът Ахмеди, молла Шемседдин Фенари (молла – учен, духовник – б.м.) били сред видните интелектуалци на османската цивилизация по онова време. И. Хаккъ Узунчаршълъ характеризира Бедреддин и неговите другари като „учени, свързани с тайното учение“.

Бедреддин изучавал мистицизма при шейх Хюсеин Ахлати[1], даже през 40-дневнияпериод (този период се нарича „чиле“ и трае 40 денонощия, през които новоприсъединилият се към някои от ислямските секти се усамотява, отказва се от всичко земно и приема малко количество храна — б.м.) достигнал два пъти до медитация. Бедреддин се оженил за Мария – една от робините на мамелюкския султанМедик Захир, и станал баджанак на шейха (Хюсеин Ахлати – б.м.). Известно време билучител на бъдещия султан Фередж. През този период започнал да пише съчинения върхуправото.

От Кайро – по предложение на шейха – отишъл в Тебриз, където развил и разширил своите познания върху мистицизма с помоща на Абдурахман-и Бистами и неговите съмишленици, смятани по времето на Бедреддин за знаменити мистици. По това време се запознал и водил спорове с кръга учени е около Тимур.

Когато отново се завърнал в Кайро, за известно време заел мястото на починалия през 1397 г. шейх, след това заминал за Анадола и дълго време обикалял бейлиците (княжествата – б.м.) Караман, Гермиян, Айдън, обикалял също и Тире. Тези обиколки в максимално обективна степен са оценени от И. Хаккъ Узунчаршълъ по следния начин:

„По времето, когато шейх Бедреддин обикалял Анадола, започнал да разпространява мистицизма, по-скоро – батънитските принципи[2] . Влизайки в досег с тюркмени-алеви ги обучавал по тяхно желание. По-късно шейх Бедреддин се прехвърлил в Румелия и се установил в Одрин. Срещал се хората, които идвали да го посетят и постепенно влиянието му растяло.“ (И. Хаккъ Узунчаршълъ, Османска история, Т. I, 2. изд., Истанбул, 1982, с. 362).

В „Шакайък-и Нуманийс“ (шакайък озн. „божур“, нещо като „Кървавочервсн божур“, не съм сигурна в превода) е отбелязано пътуване на Бедреддин до остров Хиос. Когато през 1410-1413 г. Муса Челеби управлява в Одрин, назначава шейх Бедреддин за свой кадъаскер (военен съдия – б.м.). Според написаното от Бедреддин във „Варидат“ (Морални размишления) през 1407 г., Муса Челеби споделял безусловно неговите идеи и вярвания. Пак според Узунчаршълъ обаче – не може да се твърди, че единствено“назначаването на Бедреддин за кадъаскер помогнало за разпространение на неговотовлияние“. Както вярно е констатирал Нежат Бирдоган: „През 1412 г. Муса Челеби – в духа на идеите на Бедреддин – пише, че правото на използване на земята трябва да се оставина народа“ (Кавга, бр. 14, април 1992).

Най-важният за популярността на Бедреддин период започва, след като Мехмед Челеби побеждава и премахва своя брат, а шейха заточва в Изник. Със своите идеи и вярвания шейх Бедреддин привлича многобройни съмишленици, създава си широко влияние, което се засилва благодарение на дейността на бившия му кетхуда (кехая – домакин – б.м.) Бьорклюдже Мустафа и на Торлак Ху Кемал. Макар и хората на Бедреддин да печелят големи успехи в започналите междуособици, накрая те са победени. Шейх Бедреддин е заловен и изпратен в Серес.

С фетва (писмен отговор на мюфтия, запитан по шериатски въпроси – б.м.) на Мевляна Хайдар Аджеми, Бедреддин е обесен 1420/1421 г. (В различните източници се дават различни дати за екзекуцията на шейх Бедреддин – 1414, 1415,1417, 1418 г.).

Алеви йол (Алевийски път), 18.03.2003.

(Сунна – примери от живота на Мохамед като образец и ръководство за цялата мюсюлманска община и за всеки мюсюлманин поотделно, като ключ за решение на всички проблеми в живота на човека и на обществото.)

[1] В Египет шейх Бедреддин се е срешал с Кайгусуз Абдал и предполагаме, че се е възползвал от неговите мистични беседи. Възможно е, във взаимоотношенията си с Кайгусуз Абдал. за пръв път да се е запознал с тайната алевийска вяра.

[2] ал Батьнийа (от батън – вътрешен, скрит) – общо название на привържениците на свободното, алегорично тълкувание на корана н сунната, търсещи в тях езотеричен (скрит) смисъл.

Категории: Uncategorized, Разни и Статии.