Отражение на отражението

Знай, страннико, търсещ началото и края на Пътя, с благо Истинният (алХак). Да те ощастливи стаеното под булото на изречените в “Озарения”-та (Варидат) слова на Бедреддин, сина на кадията на Симавна, да освети Светлината(ан Нур) тайната му, а именно:

Пътникът се лишава от собствените си сетива, но това не е безчувственост, не е сън. Наяве вижда той как тялото му расте, разширява се, поема в себе си целия свят. В самия себе си намира той планини и реки, реки и градини, всичко, което е на земята. Светът става него, а той става света. Той не намира нищо, което не би било него. На каквото и да погледне, то се случва. В себе си вижда и песъчинките и слънцето, и не прави разлика между тях. Той е “Окото на целостта”. И времето за него е единно, безначалността и безкрайността се сливат в един миг. Удивлява се той, чувайки хората да говорят: Отминало е времето на Адам, сега е времето на Мохамед. Защото постигнал е той сливането на миналото и бъдещето, неизменността на времето, неговата мигновеност.

А после пропада и това, изчезва изцяло светът на множествеността, настъпва друго състояние на Духа.

Невъзможно е да се предаде с думи. Който не го е изпитал, не ще го разбере.

Знай, пътник (салик) е онзи, който е сънувал, че сънува сънищата на съществуването си, и е възжелал да се пробуди като поеме по Пътя (сулук) на бодърствуването, за да постигне единството на Съществуващия и всичко съществуващо.

Знай, под думите: “Пътникът се лишава от собствените си сетива, но това не е сън. Наяве вижда той как тялото му расте, разширява се, поема в себе си целия свят. В самия себе си намира той планини и реки, реки и градини, всичко, което е на земята. Светът става него, а той става света. Той не намира нищо, което не би било него. На каквото и да погледне, то се случва. В себе си вижда и песъчинките и слънцето, и не прави разлика между тях. Той е “Окото на целостта”.” Се разкрива следното:

За онзи, който в покоите на съня сънува, че сънува съня за този свят пробуждането е близо. В процепа между съня и бодърстването по воля на Всемилостивия търсещият е обдарен с състояние (хал) на свръхестественост и свръхвъзприятие. Лишен от тленната си ограниченост, пътникът (салик) се е докоснал до неограничеността на божественото. По пътя на възхождането си към Реалността загубил е той ограничеността на човешките си сетива, но по пътя на низхождането на струенето на Реалността към сътворенията получил е дар отвъдчовешката представа за единството на Единствения.

В това състояние (хал) на “разширение” (баст) сетивната човешка душа (нафс) придобива “космическо съзнание” на неразривната слятост с всичко, което е на земята. За това усеща пътникът как тялото му расте и поема в себе си всичко съдържащо се в “света на множествеността” – планини и реки, гори и градини, незабележимите песъчинки и изпепеляващото слънце. Става той голям колкото света, а светът става малък колкото него. “Той не намира нищо, което не би било него.”, т.е. нищо външно не му е чуждо, защото изчезнала е границата, разделяща човешкото съзнание и света. За това в състоянието си (хал) притежава той всесилието нещата да се случват под неговия поглед: “На каквото и да погледне, то се случва”. Но именно от това всесилие произтича и неговата “немощ”, невъзможността да измести каквото и да било в света на случващото се. В слятостта с Целостта на миропорядъка всесилието и немощта са едно.

Знай, под думите: “И времето за него е единно, безначалността и безкрайността се сливат в един миг. Удивлява се той, чувайки хората да говорят: Отминало е времето на Адам, сега е времето на Мохамед. Защото постигнал е той сливането на миналото и бъдещето, неизменността на времето, неговата мигновеност.”, се разкрива следното:

С низпосланото “разширение на душата (баст)”си пътникът е изтръгнат от времевия поток и е обдарен с преживяването на святостта на минало, настояще и бъдеще (вакт).

Подобно на двуостър меч (вакт) разсича броеницата на сътвореното време и възправя пътника пред Огледалото, в което се отразява Лика на Единния.

Съсредоточавайки се изключително върху отраженията Му пътникът се отрича от всички помисли за миналото и бъдещето. Затова, пребивавайки в метафизичния миг на “несъществуващото сега” (вакт) на Предвечността синът на мигновението (ибн-ал-вакт) се удивлява, че се разделя и разграничава времето на Адам от времето на Мухаммед. Защото запечатани в сърцето му са словата на Пратеника (Мирнему!): “Аз бях пророк още преди Адам да е бил пръст и вода”. Постигнал е той съкровенното познание (марифат) затова, че името на Мухаммед (Мирнему!) е заключило в себе си името на Адам, а значи и името на всеки човек е вписано в името на Мухаммед (Мирнему!). Защото, ако Адам е явния Съвършен човек (камил инсан), то Мухаммед (мир нему!) е скрития Съвършен човек, а само в отполираното сърце (калб) на Съвършения човек (камил инсан) Самосъщия съзира Самия Себе Си.

Знай, под думите: “А после пропада и това, изчезва изцяло света на множествеността, настъпва друго състояние на духа”, се разкрива следното:

В разширението си (баст) човешката душа (нафс) е потънала в Морето на съществуванията, изчезнала е, разтворила се е в съществуващото подобно на солта в морските вълни.

Когато се разкрием –

Ти на мен и аз на Теб

Когато потънем –

аз в Теб и Ти в мен

когато изчезнем –

аз в Теб и Ти в мен

тогава

аз съм Ти

и Ти си аз.

В това състояние (хал) на “Изчезване” (флиа) човешката личност се е сляла с неограничеността на божественото. Чрез самият себе си пътникът (салик) е достигнал до Самия Него Си.

Не във себе си, а в Самия него

Познай Го ти.

Не от разума изхожда Пътя към Него,

а от Самия Него.

Спрямо Него всяко битие и небитие е относително. Самото Само пронизва и обхваща всички потопени в Него съществувания – реални и възможни. Нищо не съществува извън Него, но всяко битие на нещата и световете в Него е проявление на излиянията Му, означаващи безкрайната Му Пълнота и Всемогъществото. Чрез вълните си битува Морето, но няма вълни без Морето.

Знай, удостоеният с Неговото благоволение и милост да постигне и понесе в съкровения съсъд (сирр) на душата си неограничеността на божествената близост пътник (салик) се превръща в избраник, приближен на Бога (вали). Свлякло се е Покривалото, обгръщащо “света на множествеността”, т.е. света на сетивно възприеманите форми и явления. Незамътнен от пред духовния взор на избраника (вали) се разгръща Единството на Единствения. Пътникът (салик) е изчезнал, но се е появил Избраникът (вали), който излязъл навътре отвъд себе си, за да намери Самия Него Си. И макар да е в “света на множествеността” избраникът вече не е от “света на множествеността”. Кръжи той около Полюса на единствеността и не се отделя от Него. Вижда Единното в множествеността и множествеността в Единното, явното в скритото и скритото в явното. Тук и сега е, бидейки отвъд.

В отполираната му огледална душа, зад играта на отраженията вече се провижда отражението на Неговия Лик, в което Той гледа Себе Си. Отражение на отражението. Завършило е пътуването към Истината (фана), започнало е пътуването в Истината (бака).

Знай, под думите: “Невъзможно е да се предаде с думи. Който не го е изпитал не ще го разбере”, се разкрива следното:

Бедреддин, сина на кадията на Симавна, в пълнолунието си не за знание (селим) говори, пишейки, но за познание (марифат) на божествеността на Единния. И не за ученика иде реч, и не учен е Султанът на търсещите, но познаващ (ариф) познанието на божественото присъствие в тайника на човешката душа.

Тайна между Единия и неспокойната (нафс) човешка душа е това постигане. Затова езикът и думите са безсилни. Призрачни отражения на сенки, разбягващи се пред озаренията (варидат) на Светлината на светлините, са те след божествената личност на повдигането на Покрова на Всемогъществото.

За Тайната не се говори. За нея се мълчи след нейното постигане. Тайната се разкрива в оглушителното мълчание на отвъдчовешкото преживяване и състояние на запълненост и всепоглъщаща мощ (бака), безразделно завладяващи човешкото същество. Затова най-много, което словата могат да направят е да ни насочат към това мълчание. Защото казано е: “За това, за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.”

В мълчание и със смирение завършва и това разкритие на стаеното под булото на изречени в “Озаренията” (Варидат) слова на Бедреддин, сина на кадията на Симавна да освети Светлината (ан Нур) тайната му.Достатъчно е написаното за странниците, търсещи началото на Пътя. Но намерят ли се в написаното пропуски – отстранете ги, открият ли се грешки – поправете ги; но въздържайте се от порицания, та нали небрежността и забравата присъщи са на синовете Адамови. Наистина Знаещият (ал Алим) знае най-добре.

Ерхан Чаушев

Категории: Uncategorized, Разни и Статии.