По стъпките на Таньо Войвода

Всяка година от 30 май до 2 юни се провежда вече станалият традиционен поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“. Тя е втората чета на българската емиграция в Румъния, организирана по идея на Христо Ботев, която на 17 май 1876 г. слиза на Тутраканския бряг при с. Пожарево. Поради отсъствието на романтичен блясък, четата на Таньо войвода остава в сянката на неизвестността почти 120 години.

Едва през 1996 г. благодарение на 30 годишния труд на краеведа-историк Борис Илиев е установен численият състав – 28 души и отчасти биографията на 23 от четниците. Подробен списък на четата можеш да намериш тук. Също така е маркиран бойният път, продължил 11 дни и увенчан с три сражения и 9 жертви.

Априлското въстание от 1876 г. – чисто българско по своя произход е цобре проучено. Последен отзвук от априлските пожари е саможертвата на цвете чети – на Ботев и Таньо. Светът дълго говори и пише за зверствата при потушаването му. Примерите за това са безкрайно много, известно е че именити обществени личности, писатели и политици из цяла Европа отразяват това събитие, полемизирайки от своите трибуни. Руски интелектуален кръжец, начело с Достоевски изпраща своя член д-р Судзиловски да намери водачите на нашите емигранти с посланието“ Не умирайте!“ Отговорът на двамата войводи е: „Ние клетва сме дали!“ Така те поемат към майка България. Идеята е единият отряд да действа от запад в помощ на Врачански революционен окръг, а другият на изток в подкрепа на сливенските бунтовници за подсилване на въстанието и създаването на север от Балкана на свободна територия. Съдбата и на двете чети е сходна – първоначален ентусиазъм, момент на съмнения, лутане, сражения и разгром. Двамата войводи загиват, за да осветят два върха от историята на България – Околчица и Керчан баир.

Идеята на това родолюбиво дело е да се популяризират светли примери от нашата история. В този глобализиращ се свят именно културата и националната история са реперите за оцеляване. На родната си земя не бива да чакаме някой друг да се грижи за нас. Индивидуалната култура чрез личния избор разширява свободата и хоризонтите. Хегемонната роля на английския език не обрича на „варварско“ поведение иначе говорящите, а също и фалшивия страх от американизация. Култура и адаптивност са ключовите думи за индивида във време, когато в световен мащаб отслабва националната държавност. През 1948г. Т. Елиът предсказва , „…че ще станем свидетели на Ренесанс на местните и регионални култури и нрави.“ Затова е ценна идеята на община Тутракан за изграждане на пътека „По стъпките на четата на Таньо войвода“. Не е нужно да чакаме непременно висшестояща инстанция или „западно“ субсидиране за неща, които можем да сътворим сами. А те са около нас. С риск да доскучея ще цитирам дядо Вазов – „Лудите – те да са живи“…
Таньо Стоянов Куртев наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски е роден на 5 април 1846г. в гр.Сливен. Израства в заможно и многочислено семейство. Този свободолюбив младеж става член на основания от Левски революционен комитет през 1871 г. в родния му град. Именно Левски го определя за Апостол в Търговищко, Омуртажко, Котленско и Добричко. Той го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872г. Скоро обаче Таньо е арестуван и откаран в Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелството, че е калебент и може свободно да се движи в града, той избягва на 14.02.1875 г. Добира се до Цариград, а оттам с кораб до Сулина и Браила. През август 1875г. е извикан в Букурещ и определен за апостол в Сливенско. Стига до Варна, където получава инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев. После минава през Дулово, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода. През Тутраканско се прехвърлят в Олтеница и се срещат с П. Хитов. По предложение на Н. Обретенов и Ботев, Таньо отвежда момците от Турномагуреле в Олтеница, където застава начело на втората емигрантска чета със знаменосец Велко Дачев Тишев, писар Петър Иванов Русков и водачи на четата Стефан Заралията и Йовчо Кеяпенчев. Те преминават в България едновременно с Ботевата чета на 17 май 1876г. Шест часа преди Козлодуйския десант един каяк с 28 души акостира при с.Пожарево -Тутраканско. Точният път е установен под ръководството на Борис Илиев. Той минава покрай 30 селища в Лудогорието и Поломието. Макар и обезверени те не се връщат. Дали желязната воля на войводата или любовта към България крепи тези момчета?

Категории: "По стъпките на четата на Таньо войвода", за Похода и Походи.