По пътя на Бедреддин Симави

Нашето дружество вече тринадесета поредна година провежда традиционния поход по пътя на Бедреддин.
Той започва на 9 ноември от гр. Силистра минава през Дулово, Окорш, Исперих, и Разград.
Идеите на Мистика, Философа и Реформатора шейх Бедреддин са ценен капитал за балканските народи и целия свят.

Походът е от основна група от 50 човека, а в посочените градове се провеждат семинари с ученици и граждани. Общото участие е около 3000 човека. Предварително се провежда викторина на тема “Какво знаем за Бедреддин” в училищата от североизточна България в местата, през които минава похода и в посочените дати се предават писмените работи на победилите ученици. Целта на похода е да се опознаем, да си говорим на все още съществуващите теми–табу. Да мислим за собствените си предразсъдъци. Да се убедим, че различният не ни е враг. Майка България е една за всички.

Първите данни за Бедреддин и неговото въстание в нашата историография дават Васил Златарски и Петър Мутафчиев. В последствие много историци го цитират, като едно от многото въстания при падането на Балканите под османска власт (то е скоро след въстанието на Константин и Фружин), а в момента е цитирано макар и кратко в съвременните учебници по история. През 1982 г. излиза и по-задълбочен труд на П. Парушев – “Шейх Бедреддин”, а също и книгата на Гео Донев “Посечени изгреви”. Единствен превод на български на книгата за шейх Бедреддин “Варидат” прави журналистът от Силистра Али Ризов. С наша помощ са преведени материали от турски на Исмаил Кайгусуз и Ръза Зелйут, също материали на Вакъф за култура “Семах” – Истамбул.

Походите през годините минаха през много катаклизми и различни участници. Отношението към тях бе различно – от ентусиазъм до гледане през лупа. Смятаме, че походите като изява са форма, чрез която всеки да помисли лично за себе си и отношението си към минали и сегашни събития. Убедени сме, че културата е поведение, тя е творчески акт, а не стояща в речник думичка или предъвкана от медии измишльотина. Наслагването на културни пластове е факт и капсулирането им говори за манипулативно поведение или за промит мозък. Всички сме част от така наречената образователна система, на самите нас и обществото ни. Хора без комплекси, със самочувствие и идея. Гоце Делчев казва “Светът е поле за културно състезание между народите”. Ще цитирам и проф. А. Фол, който казва в едно интервю “Не е важно къде си роден, Важно е каква култура носиш”. Въпросът е във въпросите, отговорът е следствие. Остава прочит-добродетел-идея. Път, в който ние търсим заедност в изявите си. “Всеки човек трябва да бъде напълно свободен и господар на мислите си и в същото време да уважава мислите и вярата на своите съседи” – казва Бедреддин от Симавна, султан на учените, шейхът на знаещите и тичащите подир истината. По пътя към Единното всеки е един от нас …

Бог – да ! Но Бог – това си ти !  Мотото на Бедреддин, наричан Еретика.

Бедредин Махмуд Бин Исраил или още Бедреддин Симавени е роден през 1364г. в семейството на мюсюлманин и майка християнка. В селището-крепост Симавна или Симавени. Това е в триъгълника между Ямбол, Стара Загора и Казанлък. Бащата Исраил е дребен военачалник от знатен произход. Издънка е на султаните и везирите на Селджушката държава. Името Исраил не е тюркско, а еврейско и се обяснява с проникването на християнството сред огузките тюркмени. Исраил участва във военния поход през 1362г. Срещу Димотика. Това бил добре укрепен град и столица на Кантакузин. Падането на този град, откриващ пътя на османците към Балканите, носи и семейно щастие на стария ерген Исраил. Една от дъщерите на гръцкия военачалник го покорява с красотата си и той, използвайки положението си на победител, се оженва за нея. Дава й подходящо за хубостта й име – Мелек / Ангел/. Исраил предприема последния си поход по посока Бургас, където по пътя превзема малката крепост Симавени и се установява да живее в нея / в пристройката към църквата, превърната веднага в джамия /. По негова молба и за военните му заслуги е назначен за кадия – правник на селището. От брака му се ражда неговият първи син Бедреддин Махмуд. Селджушката издънка Исраил и християнката Мелек създават семейство, отличаващо се от общоприетото. Красивата и образована Мелек и обучавания в Самарканд Исраил са като спътници в живота, а не съпруг и безгласна съпруга. Те заграждат с любов и копнеж към доброто детето си и поощряват любознателността му. Пръв учител на Бедреддин е баща му Исраил, който го посвещава в Корана. При съществуващите отношения в семейството може да се приеме, че Мелек е възпитавала сина си в онзи дух, в който е възпитавана и тя самата като християнка. Бедреддин не е живял затворен в рамките на определени догми, а долавя многообразието на живота. Семейството на кадията Исраил се премества в Одрин, който става столица на Османската държава. Тук той продължава образованието си. Хафъз Халил, който е внук на Бедреддин, съобщава в книгата си “Манакъбнаме”, че Бедреддин научил Корана наизуст и затова бил обявен за хафъз, т.е. той бързо изчерпва възможностите на одринските учители и отправя oчи към големите центрове на изток. Исраил знае магията на науката и не иска да пусне сина си и до двадесетата си година Бедреддин живее в Одрин. Едва през 1383г.- десет години преди падането на Търновското царство, в Одрин пристига султан Мурад І. В свитата му е директорът на дворцовото Медресе и главен кадия на Бурса Махмуд ефенди. В продължение на 6 месеца той преподава на Бедреддин и внук си Муса ислямска философия, математика и астрономия. Бедреддин, а и родителите му осъзнават, че птичката ще изхвръкне и ще търси нови хоризонти. Бедреддин усвоява персийски и арабски. Любознателният му ум бързо открива двустранният характер на истината – една е за феодалите, друга – за обикновения народ. Вълнува се от множеството секти, начело с богомилството, което владее умовете на християнската беднотия от Мала Азия до Европа. В силно време живее Бедреддин. След великия Осман, основал държавата, идва Орхан, Идва Мурад І, идва Баязид Светкавицата. Време на войни и сблъсъци на народи и философии! Криво се разбира завещанието на Осман:”Не уважавай подтисничеството; не се хвали с войската и стоката си; не е голямо достойнство да станеш господар на света!” Будният ум на Бедреддин не може да не отчете, че за 28 години управление Мурад І е водил 37 войни. В тази човешка касапница са нужни предимно материални средства, човешки потенциал, данъци, такси, независимо дали се касае за поробена или турска рая. Лъжлив ли е този свят? Въпросите връхлитат в главата на младия Бедреддин и той предприема дълго двадесетгодишно пътешествие в науката. Първата спирка е Бурса, при стария му учител Махмуд ефенди. Там , заедно с братовчед си Мюедин и приятеля си Муса изучават главно Келяма – философското обяснение на Исляма и противоречията в Корана. Именно тук се задълбочават съмненията на Бедреддин и опитният учител след едногодишно обучение им казва: “Няма нищо, на което мога да ви науча.” От тук тръгват за Кония – духовен център на Анадола, с пищни дворци и величествени джамии. Там се спират при Фейзулах ефенди и изучават логика, право, астрономия и наука за буквите. Оттам се отправят към Йерусалим и се насочват към джамията на прочутата школа Акса. Тук именно Бедреддин почва първите си участия в научни спорове и диспути. Тук той вижда, че най-добре е да даваш примери за идеите си от собствени мисли, а не от чужди книги. За първи път той вижда проблема на безпаричието. “Беден е онзи, който не доставя храна на душата си.” Но се появява и меценат – Али Кешмири. Златен шанс е това за Бедреддин. Той заминава за Кайро и е приет директно в интелектуалния елит. Тук именно блясва острият му ум и новите му идеи. Много скоро се прочува като интересен събеседник и сказчик. Тогава приема поканата на учителя си Мубарек шах за поклонение до Мека. Буря едва не отнема живота им в Червено море и той, хванат за парче дъска, доплува до самотен остров. Случаен кораб ги откарва до Мека. По-късно посещават и Медина. Навсякъде Бедреддин посещава лекции на местните учители. Връщайки се в Кайро, продължава да учи при шейх Екмелюдин – главатар на сектата Ханефи. Именно в този период Бедреддин написва повечето си книги. Славата му на мислител достига и до султана на Кайро Беркок. Той назначава Бедреддин за възпитател на престолонаследника си и като такъв Бедреддин прекарва 3 години. На тази среща присъства и Хюсеин Ахлати, духовник и водач на силна религиозна секта, в която е и султана. Султанът подарява и на двамата по една красива египтянка за жена. При това те са сестри. Джаизе става съпруга на Бедреддин и това още повече го сближава с Ахлати. Ражда му се син Исмаил. Ахлати успява да посвети Бедреддин в крайния мистицизъм на неговата секта. Той раздава имуществото си, облича груба аба и се затваря в текето на Ахлати. Усамотеният по-късно в една пещера Бедреддин, отдал се на пост и молитва, се разболява тежко. Едва го спасява самият шейх и той поема отново на път към иранският град Тебриз, където по това време се намира вождът на монголците Тимур. Самият Тимур обича да организира диспути и се смята за човек, променил много неща в исляма. Тимур се среща с Бедреддин и се очарова от неговия ум и идеи. Предлага му дъщеря си за жена, а също и поста духовен глава на държавата. Бедреддин отказва и отново поема на път. Отново в Кайро, но с голям опит, той пише първите си еретични книги. Напуска града със семейството си, без да се обади никому. Може би носталгични чувства го отправят към Румелия. Минавайки през Хиос и Измир, установява добри контакти с местните турлаци. Тук се запознава с втория си голям сподвижник Торлак Кемал, за когото някои изследователи твърдят, че е помохамеданчен евреин. Така, след дългото двадесетгодишно пътуване, Бедреддин се връща в Одрин при родителите си. Той се отдава на размисъл от видяното, за социалните религиозни отношения между мюсюлмани, християни и евреи. Пише книги, в които открито отхвърля съществуването на задгробния живот. Тогава синът му се оженва за Хармана, дъщеря на майка гъркиня и баща арменец. Съпругата му Джаизе обаче е много болна. Етиопката не издържа студеният климат на Източна Тракия и умира. По това време Бедреддин е военачалник в армията на Муса Челеби. В този период отново има сериозни размествания във властта и кървави битки. В 1412г. Мехмед Челеби заминава с войска в Тракия и близо до Константинопол се сражава с брат си Муса Челеби. Войната остава в историята като война между демокрация и аристокрация. Победителят Мехмед Челеби затваря великия вече учен Бедреддин в старата византийска столица Никея. Хитрият Мехмед знае лошото впечатление, което би направило обезглавяването на виден кадъ аскер на османската държава. Отдалечава го от района с най-голямо влияние – България, и му дава огромна месечна заплата – 1000 акчета. Именно в Никея /Изник/, Бедредин вече открито споделя и разпространява идеите си. Вече заточеник, вижда единствен изход във въоръжено въстание. Около него постоянно е най-близкият му сподвижник Бьорклюдже Мустафа. Щабът в Изник е в трескава дейност. Най-правдоподобно изглежда въстанието в Мала Азия да е започнало в 1419-20 година. Интересно е, че срещу въстаналия народ Мехмед Челеби изпраща военачалника на Айдънско-измирския санджак Александър Шишман, а след това и най-добрия си пълководец Баязид паша. Баязид потушава въстанието с невиждана жестокост. Главният размирник Бьорклюдже, наричан Деде султан, бива разпънат на кръст. В Румелия се предполага, че въстаниците са били около 3000 души. Срещу тях този път директно изпращат Баязид паша. При битката Бедреддин е пленен и изправен пред съд в Серес. Там с него е разговарял лично Мехмед Челеби, опитал се да го разобличи в безбожие. Много показателен е фактът, че те не са могли да го осъдят на базата на Шериaта. Присъдата гласи: “Да бъде обесен без конфискация на имуществото му.” Обесват го гол, което е символ на голямо унижение. Умира човек, и до днес оставил светли надежди у народа, но учението му, което е предшествало учението на хуманистите в Европа, остава и до днес.

Д-р Анатолий Кънев

*/данните са от книгата на Парашкев Парушев – “Шейх Бедредин – Еретика” издание ОФ,София, 1982г.

Категории: "По пътя на бунтовната армия на Бедреддин", за Похода и Походи.