ИЗБОРИ, ИЗБОРИ …

д-р Анатолий Кънев
„Духът е унизен
тогава, когато не
може да се съпостави
с друг дух, а трябва
да се съпостави със
силата на мускулите“.
А. Фол
Какво ли не преживяхме през изминалите „25 демократични години“. Мутри, приватизация, бели якички… Освободихме се от един вид тоталитаризъм, но ни сполетя друг – мафиотският. Не случайно напоследък за характеристика на демократичните ни правителства най-често използваната дума е „задкулисие“, но с ново значение – този, който управлява отзад.
25 демократични години демократично избираме избрани избраници. Избори, избори и пак избори. Избори с предизвестени изборни резултати. И как не – нали политиката се оказа най-доходоносният бизнес. Избори на едни и същи хора, които създават проблемите, а после щели били да ги решават. Съставят се правителства уж на националното спасение, а то се оказва на националното преразпределение. И отново избори, и отново спасение, и пак преразпределение.
Наистина от Платон насам – нищо по-добро от държавата не е измислено за съвместното ни съществувание, но в нашия случай – и за съвместната ни омраза. Стара поговорка е, че „сит на гладен не вярва“, но защо гладният вярва на сития? Не че му вярва, просто вярата у нас се търгува евтино – 20–30 лв. парчето. Докога? До къде? Отговорът е, че в банкрутиралата ни държава с обезлюдени села, празни училища и бивши предприятия живеят не само бедни духом и предвидими избиратели. Не е истина, че ние, неемигриралите, сме „лош човешки материал“. Подобни квалификации са нескопосан опит на т.нар. политически елит да ни внуши чувство за малоценност. Напротив, по неписан природен закон маята на този народ не емигрира. Иначе страната ни отдавна да бе заличена от картата на света.
Всяка година от университетите излизат хиляди знаещи, можещи и свободомислещи млади хора. Те са наясно, че ако съединението не направи силата, то знанието може да я направи. Нещо повече, знанието може да победи силата. Невежата, самодоволната, арогантната сила. И скоро ще дойде ред да изберем тях, тези, които ще сложат край на посредственото управление на държавата. Тези, които ще поискат не само да живеем добре, но и да има за какво да живеем.
Категории: Разни.