За категорията „заточеници” според разпоредбите на Кануннаме за лива Силистра от времето на султан Сюлейман (1520 – 1566)

Ерхан Чаушев

1. Предмет, цел и метод

Предмет на разглеждане и тълкуване в статията са главно разпоредбите на точка 8 и точка 14 от Кануннаме за лива Силистра (Kanunname Liva-i Silistre) от времето на султан Сюлейман I (1: 262-266) , а като спомагателни са използвани текстовете на едно вписване към съкратен данъчен опис (иджмал дефтер) на Силистренска лива относно „зиамета на заточениците, известни с името „придошлите” (ziamet-i surgunanki gelun dimekle maaruflar) (4: 298), както и някои разпоредби от Кануннаме на султан Сюлейман Законодател (1520 – 1566) (2: 51).

Целта е въз основа на абстрактно-безличните правни разпоредби на анализираните исторически свидетелства да се „конструира” „повествователно описание” за някои страни от конкретно-историческото битие на една особена нормативно категория зависимо население в Добруджа през първата половина на XVI век.

В тази връзка съжденията в посочените нормативни исторически текстове не се разглеждат като механичен сбор от значения, а се съотнасят към общата им жанрова-стилистична смислова цялост, която пък, от своя страна, е положена в по-широкия културно-исторически контекст, обуславящ, в крайна сметка, самото създаване и функциониране на интерпретираните текстове. Разбира се, в случая, доколкото се анализират и интерпретират „следи за миналото”, за очертаването на самото това минало са ползвани налични „повествователни описания”, посочени в приложената библиография.

Ползвани са преводите на Д. Шалев, Г. Гълъбов и Стр. Димитров, сверени с транслитерацията на турска латиница, публикувана от Стр. Димитров (4: 298, 305).

2. Исторически свидетелства

Кануннаме за лива Силистра от времето на султан Сюлейман (1520-1566)

С Божия милост и покровителството се завърши написването на дефтера за Силистренската лива, след което по заповед на падишаха се състави настоящия закон, както следва:

8. Онези от групата на заточениците, които са дошли по преселване от Анадолу, но не са от близките роднини на (вече) заточените, на което място са заселени и са се настанили, те са на спахията на селото, в което са настанени. Според казаното от субашията на заточеника: „Той е мой заточеник”, да не се действува; в чието село на спахията са дошли най-напред, на спахията са и не стават промени, ако след това се смени местопребиваването им. Обаче ако дойдат от Анадолу и пристигнат в поменатата лива роднини на (вече) заточените, те пак са от категорията на заточените.

Подобни групи извън заточените, които са се размесили сред заточените – било от тези, които произхождат от Румели, било от неверници, които са повярвали, при такива да не се действува според казаното от тях: „Заточеник съм.” Тия, които не са вписани, в новия регистър, в което село са настанени, данъците им получава спахията на селото.

14. Ако няма (общ) хамбар, където да се складира десятъкът на дадено село, всяко село построява свой хамбар. В това отношение ягджия, кюреджия, заселил се юрук и заточеник, което и да е зависимо лице плаща саларие , и да не се обръща внимание на възражението им: „На мене не ми е заповядано постройка на хамбар”. Обаче юруци, които не са заселени, които нямат построени къщи в дадено село, чието преселване е предстоящо, такива юруци преселници не се включват в построяването. Но тия, които живеят от три години, вземат участие в построяването ( на хамбара).

Ако обаче раята веднъж построи на спахията си хамбар, който да е достатъчен, спахията, като дойде след това, да не го изменя и променя; спахията не може да каже: „тоя хамбар на мене не ми е достатъчен”, и да накара раята да построи отново хамбар.

Вписване в иджмал дефтер за лива Силистра относно

зиамет на заточениците,

известни с името придошлите

Споменатата група, пристигнала преди време в Добруджа от Анадолу, е била записана в стария дефтер, като било определено онези, които владеят чифт земя да дават по дванадесет акчета; които нямат чифт – по шест акчета; от сто овце да дават по една овца, а тъй като са притежавали многобройни решения – заповеди от предишния наш падишах и повелител Селим шах, да възвеличи Аллах победите му, въз основа на благоволението му са били записани като опростени от държавни аваризи.

Според първоначалната воля и вписаното в стария дефтер те са вписани и в новия дефтер.

В съответствие със записаното в новия дефтер и старите обичаи, където и да са се заселили, след като дадат десятъците си в ръцете на спахията и издължат другите си парични данъци към своите субашии, да са освободени от държавни аваризи.
Кануннаме на султан Сюлейман Законодател (1520-1566)

Щом се яви нужда за издаване на височайша заповед за изселване, това да се докладва на Негово величество падишаха.

Изселените не могат да отидат другаде и там да хванат работа или да работят на държавно или друго място. Ако поискат (потърсят) работа, да не се приемат.

Дъщерята на изселения нека се омъжи за изселник; да не се омъжва за друг.

Забранено е да се изселва от Истанбул лице, което живее там.

3. Правни източници и данъчна система на османската държава през XVI век

Сред източниците на правото в Османската държава основно място наред с нормите на шариата и правните обичаи (адет) са заемали т. нар. кануннамета (законици). По своята правна същност османските кануннамета са били писмени постановления на султаните, съдържащи правни разпоредби, чрез които се регулирали различни страни на цялостния социално- икономически живот в империята – тамарското земевладение, градското стопанство, данъчните приходи, мита, такси, търговия, правно положение на населението и пр.

Особен вид нормативен източник са били и т. нар. „урфа” – писмени постановления на възкачилия се на престола нов султан с ранг на кануннаме от по-висока степен, чиито правни разпоредби са отменяли действието на противоречащите им разпоредби от предишни кануннамета или правни обичаи (адет) (6: 30-31).

Като нормативен израз на върховенството на централизираната държавна власт, олицетворявана от султана, в издаваните от него кануннамета е била залегнала основната идея за господството на прослойката на военните (ахл –и –сейф, т.е. пазители на меча), занимаваща с военни дела, завоеванията, с управлението и поддържането на реда в държавата, над прослойките от зависимото, невоенно население („сюрюлер”, „рая”, т.е. стадо, нуждаещо се от пастир), чиито задължения били да се занимават с общественото производство и да осигуряват данъчните приходи, необходими за нормалното функциониране на социалния организъм на империята.

Тъй като тъкмо от данъчните източници и постъпления е зависело самото съществувание на държавата, разпростряла се на три континента, и най-вече издръжката на военните й сили, то централната власт е полагала всестранни грижи да гарантира и нормативно да осигури ефективно функциониране на фискалната си система.

Тази система като ярко въплъщение на османския държавно- административен централизъм се е привеждала в действие чрез дейността на сложен, йерархичен бюрократичен апарат, който е издавал огромна по вид и количество документация на централно и местно ниво.

За данъчните нужди периодично са се съставяли подробни и съкратени описи (дефтери) на всички приходоизточници по отделните административно-териториални единици.

Възкачването на нов султан на престола било повод и основание да се проверят всички ленни владения да се легализират или съответно да се отнемат правомощията на отделни лица върху приходите от тимари, зиамети или хасове, в това число не само на обикновените спахии, а преди всичко на лицата от най-близкото обкръжение на новия владетел.

Административните лица, на които е възлагано новото описване на послужебно дадените правомощия, предварително се запознавали с всички налични дотогава данни. Старите описи, берати и други документи им се представяли от столичната канцелария, от местните кадии, наиби, субашии и други длъжностни лица.

Пред назначената описна комисия на място са се представяли всички лица, които на основание документи от висшестоящи органи (преди всичко от двореца) са притежавали правата на приходите и самите обекти на територията на съответната териториална единица. Те и домакинствата на „обикновената” мюсюлманска и немюсюлманска рая били длъжни да предоставят документи за евентуални данъчни облекчения и привилегии, които следвало да бъдат вписани. Специално се уточнявали числеността на данъкоплатците, семейното им положение, религиозната принадлежност и др. необходими данни.

Въз основа на всички събрани данни за приходоизточниците и и данъчно задължените лица описвачите пристъпвали към изработване на подробния опис (т. нар. муфассал) на административно-териториалната единица, данните от който (без имената на данъкоплатците) се пренасяли след това в съкратения вариант (т. нар. иджмал) на подробния опис (5: 12-13).

Именно в такъв съкратен опис (иджмал дефтер), предназначен за ежедневната практика на столичната канцелария е открит и текстът на разглежданото Кануннаме за лива Силистра.

4. Кануннаме за лива Силистра – година на съставяне, съдържание и правни принципи

Годината на издаване на Кануннаме за лива Силистра в научните публикации е поставяна в широки хронологични рамки. Но след постигнато споразумение между архивните управления на Република България и Република Турция за размяна на микрофилми на османски документи е установено, че текстът на това Кануннаме е приложен и към един съкратен опис (иджмал дефтер) на селища и данъчно задължени лица в Силистренски санджак, който по времето на султан Сюлейман I е обхващал на север обширни отвъддунавски земи (нахиите Хърсова и Текфур гьол), Силистренско и отвъд Стара планина земите до Русокастро и р. Велека на юг (4: 279-280).

Позовавайки се на чужди научни публикации относно датирането на този иджмал дефтер, Стр. Димитров приема, че въпросният съкратен опис е „обобщение на данните от проведено описване на санджака Силистра през 1526- 1527”, и заключава, че „законът ще е бил съставен след смъртта на Селим I (1520), но преди 1527” (4: 280, 290).Но ако описването на лива Силистра е станало през 1526- 1527 г., то видно от въвеждащото изречение на Кануннаме за лива Силистра, че този нормативен акт „е съставен по заповед на падишаха след написването на дефтера за Силистренаска лива”, то следва да се приеме, че Кауннаме за лива Силистра е съставено непосредствено след 1526- 1527г.

Групираните в 29 подразделения разпоредби на издаденото от Сюлейман I Кануннаме за лива Силистра са уреждали широк кръг въпроси, свързани с вида и размера на събираните данъци, кръга и категориите данъчно задължени лица, лицата, оправомощени да събират установените данъци , решаването на спорове и пр.

Възприетите в разглеждания нормативен акт правни принципи са били: пребиваващото на територията на санджака население подлежи на задължителна данъчна регистрация в съответните дефтери; различните социални групи плащат различни по вид и размер данъци; данъци се дължат на спахиите, владеещи съответния тимар или зиамет; данъци събират и военно-административни лица (субашии, сераскери, диздари и др.); данъчно задължени са вписаните в дефтерите лица, а изключенията се уреждат изрично; вписаните в дефтерите обстоятелства имат предимство пред твърденията на заинтересованите лица; привилегиите се удостоверяват чрез вписване и представяне на документи; възникналите спорове се решават от кадия, който води свой регистър.

5. Заточениците в Добруджа – адресат на разпоредби от Кануннаме за лива Силистра

Адресати на т. 8 от Кануннаме за лива Силистра са две обособени категории лица: групата на заточените и „подобни групи извън заточените, които са се размесили сред тях”.

Тъй като групите, посочени по-горе, са пристигнали в санджака след извършването на данъчния опис на Силистренска лива, те съответно не са и били вписани в регистъра. Ето защо с оглед смисъла и предназначението на нормативния акт тук „подобието” се изразява в това, че двете текстуално разграничени категории лица нямат данъчна регистрация. С други думи целта и точния смисъл на разпоредбите на т. 8 от Кануннаме за лива Силистра е да се уреди данъчното положение на заселени в санджака групи от лица, които нямат регистрация съгласно последния извършен опис, както и да се посочи кой да събира техните данъци. А като правно средство е използван възприетият в нормативния акт принцип за данъчно привързване: тимарът на първоначалното заселване посочва спахията, който да събира в своя полза установените по вид и размер данъци като рента срещу военните си задължения към централната власт в лицето на султана.

В тази връзка е и предписанието в текста да се оставят без последствия твърдения на новодошли в санджака заселници, че те били от категорията на заточените. При действието на правния принцип: спахията събира данъците си поначало от регистрирано в данъчните описи зависимо население, и при положение, че, както новодошлите заточеници така и „размесилите се” сред тях новодошли заселници (тоест установили се в региони, в които са заселени заточеници) не са имали данъчна регистрация, то става ясен и мотивът за подобни лъжливи твърдения, а именно: да се затрудни или осуети плащането на спахийските данъци.

Що се отнася до интересуващата ни текстуално обособена категория заточеници въз основа на езиково-логическия анализ на разглеждания нормативен текст се разграничават:

а) първоначално заселени в Силистренски санджак заточеници, пристигнали от Анадола;

б) техни роднини, заточени впоследствие в Силистренски санджак;

в) заточеници без роднинска връзка с първоначално заточените.

Оттук се налага и по-общият извод, че изселването на население от Анадола и принудителното им заселване в Силистренска лива не е било еднократен акт. Депортациии са се извършвали през различни периоди от време и са били постоянна практика в политиката на султаните Селим и Сюлейман през първите десетилетия на XVI век.

Данните, съдържащи в разглежданите нормативни исторически свидетелства, дават представа и за правното положение на заселените от Мала Азия в Добруджа заточеници.

Изселването се е осъществявало по „височайша заповед на Негово величество падишаха” по доклад на съответното висше военно-административно лице, вероятно анадолския бейлербей.

По време и след преселването на заточеници от Анадола в Силистренски санджак надзор върху тях са осъществявали специално определени военно-административни лица – „субашии по заточването” (surgun subasilar).

Според частичните данни, изнесени от Стр. Димитров, броят на заточените в Добруджа е бил значителен. Към 1526 – 1527 г. само в Провадийска и Варненска нахии броят на заточените домакинства е бил около 1300, което с оглед на състоянието и развитието на поселищната мрежа във Варненско и Добруджа по това време било достатъчно да се поставят основите на около 170 средни села. (4: 299-230).

Част от тези заточеници били оземлявани, а други се занимавали и със скотовъдство.

Различните групи заточеници, преселени в Силистренски санджак, били надлежно вписвани в съответните данъчни регистри (дефтери) подобно на другото мюсюлманско и немюслманско зависимо население (рая).

Данъчните задължения на невписаните заточеници, заселени в санджака в периода между два данъчни описа се уреждали въз основа на издаваните Кануннамета и други актове на султана.

Данъците, с които заточениците били облагани, били парични ( в акчета) и непарични (десятъци и земеделски продукти и животни). Въпреки заточеническия си статус притежаващите надлежни султански берати заточеници не са били лишавани от данъчните си привилегии и облекчения за освобождаване от данъчни тежести.

Спахията, владеещ съответния тимар или зиамет, съобразно вписванията в данъчния регистър (дефтер) относно вида и размера на дължимите данъци, е събирал от заселените заточеници полагащите му с е налози. За новодошлите заточеници и заселници, които не са били вписани в новия регистър се е прилагало общото правило: мястото на първоначалното заселване определя спахията, в чиято полза се плащат съответните данъци.

Налози, такси и глоби в определен вид и размер се събирали и от военно-административни длъжностни лица: санджакбея, субашии на санджакбея, наиби и др. Същевременно заточениците плащали и парични данъци на „своя субашия” – „субашията по заточването”, който и след преселването им е осъществявал надзор върху тях.

Данни за зависимостта на заточениците спрямо „субашията по заточването” се съдържат в т. 8 от Кануннаме за лива Силистра. При положение, че в нормативния акт е предвидена хипотезата „субашията по заточването” да възразява от свое име пред спахия, че неговите заточеници не дължат спахийски данъци, то „субашията по заточването” явно е осъществявал властнически правомощия върху заточениците и след заселването им в Силистренски санджак.

В подкрепа на този извод са и данните, съдържащи се в т. 14 от Кануннаме за лива Силистра.

Предписанието в текста е да се оставят без последствия възражения на заточеници пред спахия, че не са получавали надлежна заповед, за да изпълнят задължението си за построяване на селски хамбар за съхраняване на спахийските десятъци. При положение, че съгласно текста именно спахията е бил онзи, който е заповядвал построяването и изменението на вече построен хамбар, то в случая явно се има предвид непосредствена заповед от другиго, от друго лице, упражняващо пряка власт заточениците, т.е. техния субашия.

Заточениците, принудително изселвани от малоазийските земи, са живеели в селски общини и са били подложени на ограничителен режим. Те не са могли да напускат района на задължителното си заселване, не са могли да заемат административни длъжности или да работят другаде освен установеното им място за пребиваване.

Наложени са им били и ограничения във връзка със сключване на брак: дъщеря на заточеник не е могла да се омъжва за другиго освен за заточеник. По този начин при съществуващите строго патриархални родово-семейни отношения в мюсюлманските селски общини и при положение,че младоженката е ставала част от родово-семейната общност на младоженеца, а децата им също ще да са от категорията на заточениците, се е постигала компактност и обособеност на принудително изселваното население. Това пък от своя страна е осигурявало по- цялостен и ефективен контрол върху депортираното население.

6. Кои са тези заточеници?

С оглед събитията в Източна Мала Азия и Азербайджан през първите десетилетия на XVI век, описани в чуждата и в българската историография. (8: 105- 112; 3: 36; 4: 296), може с увереност да се твърди,че в Кануннаме за лива Силистра от времето на султан Сюлейман I под категорията „заточеници” е визирано депортираното от Анадола в Добруджа през първите десетилетия на XVI век несунитско население, намиращо се под влиянието и активно оказвало подкрепа на сафевидските шиитски ирански шахове в продължителните им войни срещу сунитските османски султани.

Това изповядващо шиитското направление в исляма полуномадско или уседнало население, което е обитавало различни райони на Източна Мала Азия и Азербайджан, макар и с вътрешно нееднородна битово-религиозна практика и организация, е било наричано и обозначавано с обобщаващото прозвище „казълбаши”.

Потомците на същото това принудително изселено несунитско население (наричани още „алиани”, „алевии”), както някога, така и днес населяват райони на Северна и Южна Добруджа. През превратностите на вековете дори в различията си те са съхранили и днес съхраняват корените на своята обща духовно-културна самобитност и историческа памет.

Защото в историческата памет няма преходност. Историята съществува само в паметта на настоящото. Освен всичко друго тя е и разказана и разказвана памет. В незабравата на историческата памет минало, настояще и бъдеще са едно.
Терминологичен речник

авариз (авариз -и дивание) – данък от категорията на извънредните, съществувал в мюсюлманските средновековни държави

акче – най-старата монетна единица в Османската империя

Анадолу – Малоазийска Турция; седалището на анадолския бейлербей е било гр. Кютахия

бейлербей (мир-и-миран) – военно- административен управител на провинция (еялет). Първоначално провинциите в османската държава били две – Румили и Анадолу

берат – султанска заповед или грамота за отстъпване на феодално владение, за назначаване на някои държавни служители или за даване на някоя привилегия на частно лице.

диздар – началник на крепост

зиамет – послужебно феодално владение, носещо годишен доход от 20 000 до 99 999 акчета

кадия – държавен чиновник, орган на държавната власт в съответния административен район (каза). Кадията бил натоварен не само с раздаване на правосъдие в своя район, но и с ред още задължения с контролен, административен и финансов характер.

кюреджия – рудничар

лива (санджак) – административна териториална единица, поделение на вилает, включващо няколко кази или нахии

наиб – кадийски наместник

нахия – административно-териториална единица, подразделение на казата, в което били изпращани наибите

Румили – европейските земи на Османската държава (от XVI век до края на Балканската война – 1912/13 г.)

санджакбей – военен и административен управител на санджак и предводител на спахйската конница в своя район

сераскер – главнокомандващ; предводител на военен поход

спахии – конна войска в Османската държава, бойците от която по време на султана са имали право да събират в своя полза данъци от различен брой производителни домакинства, живеещи в предоставените от султана владения

субашия – офицер в спахийската конница, който наблюдавал за спазването на военната дисциплина в санджака. Субашии били наричани и лицата, изпълняващи полицейско- надзирателни функции през XVI- XVII век. И най-накрая, субашия бил наричан и пълномощникът на даден феодал в управлението на владенията му

тимар – феодално владение от едно или няколко селски землища, носещо годишен доход до 19 999 акчета

чифт – орна земя, поземлен участък във владение на зависимо население, което плащало десятъци от добива

шах – монарх, владетел, султан (в Османската империя); падишах – „шах над шаховете”

юруци – тюркмени- номади, заселили се на Балканите след установяването на османската власт на Полуострова. Занимавали са се с животновъдство, създавали селища, отделно от местното население

ягджии – маслар, производител и доставчик на масло

(10: 147 – 161)

Библиография  

1. Кануннаме на санджака Силистра от времето на султан Сюлейман (1520- 1566). – В: Турски извори за историята на правото в българските земи. Т.1. Съставител Г. Д. Гълъбов. С., 1961.
2. Кануннаме на султан Сюлейман Законодател (1520- 1566). – В : Турски извори за историята на правото в българските земи. Т. 1. Съставител Г. Д. Гълъбов, С., 1961.
3. Димитров, Стр., Н. Жечев, В. Тонев, История на Добруджа. Т. 3. С., 1988.
4. Димитров, Стр., Нови данни за демографските отношения в Южна Добруджа през първата половина на XVI век- Добруджа, 1997- 1999, N 14- 16.
5. Ковачев, Р. Опис на Никополския санджак от 80- те години на XV век.С., 1997.
6. Льюис, Р. Османска Турция. Бьiт, религия, культура. М. 2004.
7. Мутафчиева, В. Аграрните отношения в Османската империя през XV- XVI век. С., 1962.
8. Новичев, А. Д. История Турции. 1. Епоха феодализма. Ленинград, 1963.
9. Радушев, Е. Аграрните институции в Османската империя през XVII- XVIII век, С. 1995.

Категории: Публикации и Разни.