Жив ли е още Бедредин?

Жив ли е още Бедредин?

Бедреддин от Симавна е познат като харизматичен революционен водач, философ, юрист и утопист на ранния 15 век. Той се превърна в емблематична фигура на съвремието от 20 век благодарение на творбата на Назъм Хикмет ‘Балада за Шейк Бедредин’. Въпреки това, той не е широко познат извън Турция и само в някои части на Балканите.

Днес, Бедредин е приеман по най- различни начини в Турция, някои от тях даже противоречиви. Той е разглеждан като набожен ‘учен и теолог’, Суфи Шейх, революционен водач на големи съпротивителни движения срещу Отоманската империя и утопист, чиято цел е била обединението на всички хора чрез взаимно доверие. Не е възможно да се разбере Бедреддин без да се оценят всички тези страни на неговата личност. Като непримирим дисидент, харизматичен Суфи и безгрешен юрист, той е бил сравняван с Ян Хус (1369-1415) и Томас Мюнцер (1489-1525). Неговата Суфи философия се е основавала на монотеистичната му представа за универсалното сходство между природното и божественото в света. (Бог е във всичко, всичко е Бог!) Бедредин е уникален пример за човек несъгласен с установения ред в богатия на различия контекст на Балканите. Неговото утопично виждане за развитието на богатото наследство на Балканите е без прецедент. Въпреки неговото опростено схващане за глобалните проблеми като “сблъсък на цивилизации”, със силата на своето въображение, той постига един скок в мисленето, с който създава един нов социален ред в разрез с установените порядки, икономически и религиозни йерархии на времето.

Бедредин от Симавна (1359-1416) е роден по време на 1 век на Отоманско господство на Балканите в една атмосфера на плурализъм, който дава възможност на хората да обменят идеи, ритуали, свещени и обикновени пространства, магически ритуали и обичаи. Но това, което остава най-важното е, че всичко това е било възможно без да се държи сметка за религиозната ориентация на човек. Неговият дядо е бил новатор гази-дервиш в Европа в роднински връзки със Селджукския двор. Неговият баща се е изявил по време на превземането на Византийската крепост Симавне (Амовуно в Гърция), след това на Одрин, след което се и оженва за дъщерята на командира на гръцкия гарнизон. Ражда се Бедредин, дете на мюсюлманин баща (гази-дервиш) и ортодоксална гъркиня майка. Като дете, той е бил добре образован, после заминава за Кайро, където става Суфи. В един момент решава да се учи само от живота и захвърля всичките си книги в Нил. Отказва се от шейхството си в Кайро и се завръща в Одрин, където прекарва годините на своята зрялост. Това е времето на междуцарствието след инвазията на Монголите, време на безредие и беззконие. Въпреки своя произход и образование, той е винаги на страната на бедните и онеправданите.

За кратко време Бедреддин е висш служител в Отоманската съдебно-религиозна система в годините на междуцарствието (1402-1413). По това време написва и книга, в която защитава свободата на съвестта на съдиите. Началото на 15 век е време на войни между различните центрове на власт в Отоманската империя. Бедреддин се обявява против настъплението на централизираната държавна власт в живота на хората, техните икономически, религиозни и социални занимания. Неговите проповеди му създават много привърженици от всякакви вероизповедания. Това му опълчване срещу централната власт го прави най-значимият дисидент на Балканите и Анатолия. Бедредин се превръща в естествен водач на хора от различен произход и религия, заради голямото си обаяние си и мироглед. Възпламенени от неговите проповеди привържениците му се вдигат на въстание. Въстанически сили биват разбити от редовната войска. Бедреддин бива арестуван и обвинен в ерес и подстрекателство, след което е екзекутиран.

Две неща във връзка с неговото екзекутиране представляват интерес. Султан Мехмет I не е искал просто да убие Бедредин, а е желал той да бъде осъден от съд, който да му издаде присъда. Другото интересно обстоятелство е фактът, че цялото семейство на Бедреддин не само е било пощадено (необичайна практика спрямо еретици), но и обградено с грижи от страна на държавата. Въпреки че са жестоко преследвани, числеността на последователите на Бедредин непрекъснато расте.

“Няма място за арогантност и отмъщение”

Преди две години ние имахме възможност да се срещнем с малкото останали следовници на Бедредин в Тракийските земи 600 г. по-късно след създаването на учението му. Те са изселници от България след Руско-Турската война от 1877-78г. Други са изселници от Гърция (Серес), където са съхранявали негов храм. Те идват в Истанбул след размяната на население през 1924. Там те се асимилират в Бекташи и Алеви общности. Въпреки, че са позагубили философските корени на учението му, тези последователи се опитват страстно да съхранят традицията му жива. Заради навика си да съществуват нелегално от векове насам, те с неохота разговаряха с нас в началото, но след първите няколко наши посещения успяхме да спечелим доверието им. Разрешиха ни да присъстваме на техните ритуали, които започваха с думите: “който носи злоба в себе си и жажда за отмъщение да напусне стаята сега”.

Бяхме изненадани да видим колко либерално настроени могат да бъдат мюсюлманските мъже. Те даваха възможност на жените си да участват свободно във всички техни церемонии. Мъже и жени свободно пееха и танцуваха своите обредни излияния под звуците на духовна поезия предавана като устна традиция от векове.

‘Жив ли е още Бедредин?’

Този въпрос с ужас е бил задаван от Отоманският султан Мехмет I след като Бедреддин вече е бил убит според поезията на Хилми Явуз. Последователите му така или иначе не са вярвали в неговата гибел. Както е напълно естествено за пророци и религиозни водачи, във всеки един момент на нужда хората са очаквали тяхната поява.

До 1920г. в Република Турция за Бедреддин се споменава само като име в някои енциклопедии и други исторически хроники като един водач на въстание срещу ‘мощната’ Отоманска империя. През 1920-30г, в първите години на Републиката, изтъкнати специалисти по Суфи ислямизм и историци изучават делото на Бедреддин. Епичната поема на Назъм Хикмет е написана въз основа на тези проучвания по времето, когато в Германия през 1936г. се заражда нацизмът.

Историческите корени на тази не комформистка визия, както и теченията породени от нея, са били изследвани от Майкъл Баливе във Франция, Ернст Вернер в Германия (книгите им са преведени на турски език). Изследвани и третирани са също така и от много турски учени и писатели между които Абдулбаки Гьолпънарлъ, Исмет Сюнгюрбей, Шерефеддин Ялткая, Безми Нусрет Кайгюсюз, Неждет Курдакул, Исмет Зеки Еюбоглу, Ахмет Яшар Оджак и др. От всичките 42 труда на Бедреддин, само този наречен ‘Варидат’ (Размисли) е преведен на Турски език.

За съжаление наследството на Бедреддин в сферата на правото е почти напълно забравено. Всичките му книги са били написани на арабски и са били пренебрегвани от юристите. От друга страна, неговите проповеди, наречени ‘размисли’, са били преписвани и публикувани многократно през последните 6 века, както и историята на неговия живот, написана от неговия правнук Хафъз Халил, наречена ‘Менакъбнаме’.

Нетрадиционната визия на Бедреддин привлича и вдъхновява естествено опозиционното движение в съвременна Турция. Най-прочутият турски поет Назъм Хикмет преоткрива Бедреддин по време на първата си присъда в затвора, където написва ‘Епос за Шейх Бедредин’. По своеобразен начин Назъм Хикмет и Бедреддин имат сходни съдби и по парличен начин се допълват един друг в ролята, която заемат като опозиционни фигури. Друг ироничен детайл е фактът, че и двамата са живели в изгнание и книгите им са били забранявани в отечеството им защото са били считани за опасни. Това, обаче само допринася за тяхната популярност. Друг съвременен поет Хилми Явуз написва книга със стихотворения, едно от които е със заглавието ‘Жив ли е още Бедредин?’.

Много книги са били написани за Бедреддин и неговите последователи. Някои от авторите на тези книги са А.Нихат Даркан, Мине Г. Солние, Билге Умар.

Две пиеси са били поставяни в държавните театри в Истанбул и Анкара. Тази в Анкара е била играна непрекъснато през последните 10г. Премиерата на другата беше през миналата година в Истанбул. Тя е написана и поставена от Мехмет Акан. Той се присъедини към нашия екип докато проучвахме делото на Бедреддин в Тракия. В следствие на това, той промени и пренаписа части от своята пиеса.

Наследството на Бедреддин днес е все по актуално от всякога. Един мъдрец, който дава живота си в опит да прозрев дълбините и да реши основните човешки проблеми.

‘По стъпките на Бедредин’

В края на 20 и началото на 21 век, ние отново се намираме в една ситуация на хаос и безредие, една болезнена страница от човешката история. В качеството си на кино-документалист, аз осъзнах колко малко е представен Бедреддин в общественото пространство. Делото на Бедреддин много малко присъства в съвременното визуално пространство. Затова, аз реших да направя този филм, без да забравям за големите трудности, които изникват, когато се опиташ да пресъздадеш образа на един митологичен средновековен герой. Проучвателния процес аз започнах преди няколко години, ровейки се из библиотеки, събирайки материали и изчитайки наред всичко, което имаше написано за него. Дойде ред нашият екип да посети родния му град, Едирне в Тракия, северна Гърция, Егейския район и този на Мраморно море. Един ден бяхме приятно изненадани да открием и да се срещнем с неговите следовници. След като разговаряхме с тях, започнахме да снимаме частта ‘По стъпките на Бедреддин’. Това включваше и работата по набирането на необходимите средства за заснемането на този филм.

Заснехме всичко каквото имаше в Румелия, по оста Узункьопрю, селата Къркларели, Одрин. В България посетихме Разград(Делиорман), в Гърция – Симавна, Дидимотикон, Къзъл Дели, Комотини, Серес, Тесалоники, като отидохме чак до Македония – Охрид и Скопие.

Проследихме пътя на неговите въстания в западна Анатолия, Тире, Бирги, Айдън, Селчук, Измир-Карабурун. Тогава дойде ред на последното въстание в Делиормана в България. Станахме свидетели на фестивала в Карабурун, който се организира около личноста на Бедреддин като заснехме районите, в които най-вероятно са станали сблъсъците между въстаниците и армиите на Отоманската империя. Някои от тях бяха кръстени с любопитни имена като: ‘Долината на ада’, ‘Кървавата река’ и др.

Трябва да отбележа колко сме задължени на историка от Харвардския Университет Проф. Джемал Кафадар за помощта която ни оказа при правенето на този филм. Той е тънък познавач на ранния период на Отоманската империя и човек който истински е вникнал в личността на Бедреддин. Този филм е едно пътуване на историци и документалисти от днешно време по пътя към разкриването на делото на Бедреддин във всичките му аспекти. Ние се опитваме да акцентираме върху културното многообразие на делото на Бедреддин, върху социално-културните пластове които се разкриват от географските и народностни различия. Опитваме се да документираме основните човешки стойности, които се предават през вековете не изкривени от време и пространство.

Кой знае, може би Бедреддин е все още жив!

Нурдан Арка

Категории: Разни и Статии.