Алиански светии помагат на свои и иноверци

Гробници на ислямски светии нашепват легенди за изцеления с чудодейна вода в Момчилградско
Радка Петрова
Една свещена планина над Момчилград привлича с необяснима сила вярващите в исляма. Сакралното място току до нея се нарича Дамбала. Чудодейна вода извира от стръмната скала Дамла кая. Според едно поверие тя е лечебна. Само, че целебната й сила се проявява само в един единствен ден от годината. Тогава тя може да изцери дори най-страшните, неизлечими за медицината болести, вярват многобройните поклонници, които се събират тогава.

Чудна легенда обяснява магическата сила на Дамбала. В незапомнени времена оттук минал бекташията (член на мюсюлманския орден бекташи, б.ред.) Яран Баба. Придружавали го четиридесет негови сподвижници. По пладне дружината седнала на Софра кая да похапне, но скоро ожадняла. Тогава
Яран Баба ударил с юмрук скалата
и от нея бликнала буйна и бистра вода. Като утолили жаждата си, бекташите запушили извора със сярна вълна, за да не се превърне водата в порой и да не отнесе разположените в низината села. Оттогава тя се стича на капки по скалата. Целебната си мощ пък проявява в нощта на 5 срещу 6 май, когато е празникът Хъдърлез. Именно тогава водата лекува всички болести. Затова от памтивека на този ден стотици вярващи се събират на Дамбала да получат изцеление.

В годините на отминалите столетия вярващите започнали да погребват представители на ордена на бекташите Днес местността наоколо е осеяна с тюрбета на бекташииски светци.

От тях най-забележително е текето (гроб на мюсюлмански светия с малка едностайна гробница над него, в която вярващите се молят, б.ред.) Елмалъ баба. То се намира край село Биволяне. Тук е открит най-ранният
надгробен паметник с арабско писмо,
поставен още през 1601 година.

Биволяне е единственото село на Балканския полуостров, където джамия и алианско теке са стена до стена, дели ги само една ограда. За непредубеденият посетител, особено ако не изповядва религията на изляма, тази близост е повече от естествена. В действителност обаче, в мюсюлманския свят това е недопустимо, защото между алианите, които са построили гробниците и сунитите , които са от друго верско крило на исляма и преобладават в България.

Алианите всъщност, са мюсюлмани шиити. Те се кланят на Али, зетят на пророка Мохамед, оттам идва и названието им. Мюсюлманите сунити ги наричат къзълбаши. Самите алиани обаче, предпочитат да ги назовават бекташи, за да е ясна принадлежността им към шиитския орден Бекташия. Той е основан през ХIII век от малоазийския шейх Вели Бекташ.
Сунити и шиите се разграничават
още през VII век, тъй като имат различно виждане за предаването на върховната власт в Арабския халифат. Първите смятат, че най-отговорните постове в духовната йюерархия, която в исляма се слива и със светската, могат да заемат само халифите. Иначе казано – цялата власт на сподвижниците на пророка Мохамед.

Шиитите обаче имат съвсем различна позиция по това кой какво стъпало в управлението да заеме. Те смятат че властта принадлежи на потомствените следовници на пророка – имамите. За пръв наследник на Мохамед те определят четвъртият халиф Али ибн Абу Талиб. Той е едновременно и братовчед, и зет на пророка.

През VII век алианите основават „шиа“ (партия, б.ред). От това понятие възниква и едноименното направление в исляма.

Изследователката Мария Николчовска, проучвала дълги години Източните Родопи, открива в обредите на бекташите елементи от езичеството, християнството и исляма. Култът към огъня, камъка, дърветата и особено към изворите правят от алианите още по-затворена религиозна общност.

И до днес за чудодейните способности на бекташииските дервиши, канонизирани за светци през ХVIII век, се разказват легенди и митове. Алианите ги смятат за свръхестествени същества. Изворите и капещата по скалите вода пък се възприемат като
божествено проявление на силата им.
Два са най-големите празници на алианите. Единият се нарича Невруз и е на 22 март. Той съвпада с пролетното равноденствие.

Другият е Ашура. Тогава се почитат Хасан и Хюсеин, трагично загиналите синове на Али. Празникът е предхождан от извънредно строг пост, който продължава един месец. В дванадесет дни от него алианите могат да ядат само варени сушени плодове и нищо друго.

Бекташите смятат, че техните религиозни обреди са израз на по-голяма духовност в сравнение с почитането на популярните мюсюлмански празници, като Коч Байрам, например. Те са запазили и доста архаични черти от ранни религиозни вярвания. Дори разказват с гордост, че когато през 1920 година бащата на светска Турция – Ататюрк предприема грандиозната си реформа, се опира именно на мюсюлманите шиити.

В Момчилградско алианите са една десета от населението. Те са се установили в Биволяне, Горна и Долна Чобанка, Чомаково, Вряло, Момина сълза, но съжителствуват безпроблемно със сунитите в селата Равен, Татул и Постник.

Където и да се намират в България и по света, хората от Биволяне
задължително се събират в селото
в началото на септември всяка година. Тогава е традиционният им събор край текето, което дели една ограда с джамията.

Когато султан Махмуд II предприема през 1826 г. кървав погром над дервишката институция, бекташииското теке до Биволяне е ликвидирано и на негово място се вдига джамия, както изисква сунитският канон.

Предание разказва, че по това време е разрушено и текето на Дамбала, разположено близо до християнски манастир. До близкото село Канлъ кьой са избити всички християнски и дервишки монаси. Затова го наричат “ Кървавото село“.

Местните хора в Биволяне назовават традиционното си събиране през септември „мае“.

Тогава даваме „адак“ (жертвприношение под формата на заклано животно, б.ред.), молим се, ядем пилаф и се веселим, разказват селяните. Техните свети култови места имат невидима сила, която събира алианите, където и да ги е отвела съдбата им. А и дори да нямат чудодейна мощ едно е ясно, че от памтивека хората са създали своя мит, повярвали са в него и го използват като благочестив мотив да зарежат сивотата на всекидневието, където и да се намират и дойдат в родното място, за да се срещнат с отдавна невиждани роднини и си припомнят родовите корени.

Категории: Публикации и Разни.