„Науката срещу агресивното невежество“

Автор: Проф. Димитър Овчаров, инж. Петър Вълев
Народност: българска
ISBN: 978-954-617-139-9
година: 2013
корица: мека
страници: 308
Цена: 16 лв.

В книгата авторите представят реални факти, свързани с разкопките около църквата, които разобличават някои съвременни хипотези, свързани с гроба на Васил Левски. Димитър Овчаров и Петър Вълев изразяват надеждата, че изданието им ще спомогне за едно обективно и обосновано поднасяне на историята.
„Подобна книга трябваше да види бял свят преди повече от четвърт век, когато писателят Николай Хайтов ексхумира „легендата“ за погребението на Апостола в черквата „Св. Петка Самарджийска“. Всъщност учените си свършиха работата още тогава, когато, отговаряйки на обществения интерес, се опитаха и популярно, и научно да изложат тезите си. От средствата за масова информация им отказваха достъп без аргументи, а ръководството на Българската академия на науките великодушно им предостави собственото им издателство, но не преди заместник-председателят на БАН Николай Тодоров превантивно да даде на Николай Хайтов ръкописа. Който, съдейки по публикувания му дневник, добре е поработил върху текста. В угодна нему посока, естествено. След това споровете замлъкнаха и археолозите махнаха с ръка. Какво ли не бяха виждали – търсенето на библиотеката на Иван Шишман, трона на Симеон І, египетския саркофаг, в който се криеше тайната за произхода на Homo Sapiens, а наскоро цяло едно (военно) министерство се вкара в Царичината дупка, за да търси следи от извънземна цивилизация. Е, някой да помни тези напъни? Затова, след като твърдим, че флотацията на времето отсява рудата от шлаката, въпросът нужна ли е подобна книга днес е повече от резонен. Има смисъл. Трябва най-сетне гледната точка на едната страна да получи трибуна за автентичните си текстове. Защото на професионалните изследователи не им е безразлично дали ще ги обвинят в бездействие, благодарение на което поколенията ще коленичат с цветя за Апостола пред гроб на анонимен средновековен човек. Учените така разбират „приложността“ на науката. Извън поуката. Защото, казват, историята е наука поучителна. Може и да е случайно,но на френски език „поука“ се превежда „морал“.“