„Трима радетели за мюсюлмано-християнско единение през XV век“

Съставител: акад. Васил Гюзелев
Народност: българска
ISBN: 978-954-617-134-4
година: 2012
корици: меки
страници: 268
Цена: 18 лв.

Идеята за съставянето на този сборник се зароди в хода на нашите разговори с акад. Васил Гюзелев върху делото и възгледите на Шейх Бедреддин и неговата роля в историята на балканския XV в. Оказва се, че той почти по същото време, когато е живял, имал съмишленици.
Много е изписано на тема вяра във всички периоди на човекознанието. Произтичащото от нея като светоусещане често е определяло човешкотоотношение към добро и зло и най-вече търпимостта към различния. В началото на експозето си искам да се застраховам, че за мен вярата не е религия, а личностен избор на индивида според неговото знание и обучено поведение и с това, че хартията (особено след Гутенберг) търпи всичко. Според мен е радостно, че въпреки препълнения книжен пазар все още първенството се държи от Библията и Корана – друг е въпросът колко са четени и разбрани или са украса в къщи или в хотелската стая. Много е писано за сблъсъка между Изтока и Запада, за сблъсъка на цивилизациите и за инвазията на едните или другите, но нищо или почти нищо за познаването на другия и за единението на другостта. От Средновековието до днес много мислители достигат до идеята за единение на религиите или поне верска търпимост. В България на битово ниво това е факт – поне на повърхността. Съвсем не е достатъчно да забележим и опишем другия. Нужно е нещо изключително трудно – да го разбереш. Това изисква време и усилия от всеки от нас и това дали е възможно, преди и сега. Доколко това не е мисловна игра на шепа интелектуалци или е висша еманация на познанието ни за човека и неговото търсене за обяснение на сега съществуващото и Отвъд?